— Мамка му! — Гарсия отново се включи в разговора на Хънтър и поклати глава. — Той прехвърля сигнала — прошепна. — Не можем да го засечем.
Робърт затвори очи.
— Защо правиш това? — попита той мъжа по телефона.
— Защото искам — отвърна непознатият. — Имаш три секунди да избереш, детектив Хънтър. Огън или вода? Хвърли монета, ако се налага. Попитай партньора си. Знам, че той слуша.
Гарсия не каза нищо.
— Почакай — рече Хънтър. — Как да направя избор, когато не знам кой е онзи човек и защо си го затворил в контейнера? Разкажи ми за какво става дума.
Мъжът отново се изсмя.
— Ще трябва сам да разбереш, детектив. Имаш две секунди.
— Не го прави. Можем да си помогнем взаимно.
Карлос отмести очи от компютърния екран и се втренчи в партньора си.
— Една секунда, детектив.
— Хайде, разкажи ми — повтори Робърт. — Можем да обсъдим проблема и да намерим по-добро решение.
Гарсия затаи дъх.
— Решението е огън или вода, детектив. Времето изтече. Е, какво да бъде?
— Виж, сигурно има друг начин да…
ТРЯС! ТРЯС! ТРЯС!
Звукът изригна в телефоните на Хънтър и Гарсия толкова силно, че главите им отхвръкнаха назад, сякаш ги зашлевиха през лицата. Мъжът явно беше ударил слушалката в дървена повърхност три пъти, за да привлече вниманието им.
— Изглежда, не ме слушаш, детектив Хънтър. Приключихме с разговорите. Сега единствената дума, която искам да чуя от теб, е огън или вода. Нищо друго.
Робърт не отговори.
— Както искаш. Щом не желаеш да избереш, аз ще го направя. И сега избирам о…
— Вода — прекъсна го Хънтър с твърд глас. — Избирам вода.
Непознатият се изсмя развеселено.
— Знаех, че ще избереш вода, детектив.
Робърт мълчеше.
— Всъщност беше очевидно. Ти обмисли вариантите за избор и смъртта чрез удавяне ти се стори не толкова ужасна, по-хуманна, по-малко болезнена и по-бърза, отколкото да изгориш жив, нали? Но виждал ли си как се дави човек, детектив?
Мълчание.
— Виждал ли си отчаянието в очите на човек, който затаява дъх, колкото по-дълго може, съзнавайки, че смъртта е около него и се приближава бързо?
Хънтър прокара пръсти през късата си коса.
— Виждал ли си как удавникът трескаво и озадачено се оглежда наоколо, търсейки чудо, което не е там? Чудо, което никога няма да стане?
Робърт продължаваше да мълчи.
— Виждал ли си как тялото се гърчи конвулсивно, сякаш го умъртвяват с електричество и човекът най-после се е отказал от всякаква надежда и поема първата глътка вода? Как очите му сякаш ще изскочат от черепа, докато водата нахлува в белите му дробове и той бавно започва да се задушава? — Мъжът нарочно започна да диша тежко. — Знаеш ли, че е невъзможно да затвориш очи, когато се давиш? Това е машинална моторна реакция, когато мозъкът изпитва кислороден глад.
Гарсия пак отмести поглед към екрана на компютъра си.
Мъжът по телефона се изсмя още веднъж, този път кикот, с който изпуска напрежението.
— Продължавай да гледаш, детектив. Шоуто ще става все по-интересно.
Линията прекъсна.
5.
Изведнъж и с невероятна бързина от тръбите в стъкления контейнер започна да струи вода. Мъжът на стола се изненада и тялото му силно потрепери от страх. Очите му се разшириха от отчаяние, когато осъзна какво става. Въпреки кърпата на устата му той започна да крещи като обезумял, но детективите не чуваха звук.
— Боже мой! — промълви Карлос и допря до устата си стиснатата си в юмрук ръка. — Той не се шегува. Ще го направи. Ще удави горкия човек, по дяволите!
Мъжът в резервоара риташе и се гърчеше ожесточено, но въжетата не му позволяваха да помръдне нито сантиметър. Не можеше да се освободи, каквото и да правеше. Столът беше занитен за пода.
— Това е лудост — добави Гарсия.
Робърт седеше неподвижно и без да мига, гледаше компютърния екран. Знаеше, че не могат да направят абсолютно нищо от кабинета си, освен може би да съберат доказателства.
— Има ли начин да запишем това? — попита той.
Карлос повдигна рамене.
— Не знам. Едва ли.
Хънтър взе слушалката и се свърза с телефонната централа на лосанджелиската полиция.
— Дайте ми шефа на отдел „Компютърни престъпления“. Веднага. Случаят е спешен.
След две секунди чу позвъняване и четири секунди по-късно отговори баритонов глас: