Выбрать главу

— Денис Бакстър, отдел „Компютърни престъпления“.

— Денис, обажда се детектив Хънтър от специалния отдел „Убийства“.

— Здравей, детектив. С какво мога да ти помогна?

— Кажи ми, има ли начин да запиша нещо, което се излъчва на живо с уебкамера и което в момента гледам на компютъра си?

Бакстър се засмя.

— Брей, толкова ли е гореща мацката?

— Има ли начин или няма, Денис? — Тонът на Робърт прогони закачливостта от гласа на Бакстър.

— Не и ако нямаш инсталиран софтуер за записване от екрана на компютъра си — отговори той.

— Имам ли такова нещо?

— На компютър в кабинет в полицията? Това не е стандартна процедура. Трябва да подадеш молба и ще ти бъде инсталиран след един-два дни.

— Не ми върши работа. Искам да запиша онова, което виждам на екрана си в момента.

Последва кратко мълчание.

— Ами, можем да го направим от тук — каза Бакстър. — Ако гледаш нещо на живо в интернет, дай ми уебадреса. Ще се включа в същия уебсайт и ще го запиша. Как ти се струва?

— Добре. Да опитаме. — Хънтър му продиктува поредицата от цифри, която му беше казал мъжът по телефона преди няколко минути.

— Това IP адрес ли е? — попита Денис.

— Да. Може ли да се проследят?

— Може. Всъщност това е главното им предназначение. IP адресите са почти като регистрационен номер за всеки компютър, свързан с интернет. Щом го имам, мога да ти кажа точното местонахождение на компютъра — източник.

Робърт се намръщи. Възможно ли беше непознатият мъж да е допуснал такава глупава грешка?

— Искаш ли да започна проследяване? — попита Бакстър.

— Да.

— Добре. Ще ти се обадя веднага щом науча нещо — каза Денис и затвори.

Водата вече стигаше до кръста на младия мъж. Хънтър изчисли, че с тази скорост човекът ще бъде напълно потопен след една-две минути.

— От оперативния отдел казаха, че няма как да проследят обаждането, така ли? — обърна се той към Гарсия.

— Да. Той местел сигнала из целия град.

Водата стигна до корема на човека. Той все още се гърчеше, мъчейки се да се освободи, но постепенно губеше сили и трепереше все повече. Робърт предположи, че това се дължи на комбинация от неконтролируем страх и температурата на водата.

Хънтър и Гарсия не бяха в състояние да говорят и затова мълчаха и гледаха как смъртта се промъква сантиметър по сантиметър към мъжа, завързан за стола.

Телефонът на бюрото на Робърт иззвъня.

— Детектив, реално ли е това? — попита Денис Бакстър.

— В момента нямам причина да мисля, че не е. Записваш ли го?

— Да.

— Успя ли да проследиш IP адреса?

— Още не. Може да отнеме няколко минути.

— Обади ми се, ако разбереш нещо.

— Разбира се.

Водата стигна до гърдите на мъжа и камерата бавно показа в едър план лицето му. Той ридаеше. Надеждата беше изчезнала от очите му. Предаваше се.

— Не искам да гледам — заяви Карлос, стана и започна да крачи из стаята.

Водата стигна до раменете на жертвата. След минута щеше да се издигне над носа му и смъртта щеше да настъпи със следващото поемане на дъх. Мъжът затвори очи и зачака. Вече не се опитваше да се освободи.

Водата стигна до брадичката му и после изведнъж спря. От тръбите не излизаше нито капка.

— Какво става, по дяволите? — Детективите се спогледаха и после отново насочиха очи към екрана. На лицата им се изписа изненада.

— Било е проклета измама — рече Карлос и се приближи до партньора си, като се усмихна нервно. — Някоя откачалка си играеше с нас.

Робърт обаче не беше толкова сигурен.

В същия миг телефонът на бюрото му иззвъня.

6.

Звънът на телефона разкъса тишината като гръм, раздиращ нощно небе.

— Много си умен, детектив Хънтър — каза мъжът от другия край на линията.

Робърт бързо направи знак на Гарсия и разговорът отново започна да се записва.

— Едва не ме заблуди — продължи непознатият. — Помислих за много трогателна загрижеността ти за жертвата. Щом разбра, че няма как да го спасиш, ти избра решението, което ти се стори по-малко садистично и болезнено и по-бързо от двата варианта, които ти предложих. Но това беше само половината от историята, нали?

Карлос изглеждаше озадачен.