— Шефът на отдела е моя добра приятелка, Мишел Кели. Тя не е типичен агент на ФБР. Повярвайте ми, когато става дума за знания в областта на киберпространството, няма по-добра от нея. ФБР е много по-добре оборудвано от полицията за проследяване и издирване на киберпрестъпници. Ние от отдел „Компютърни престъпления“ постоянно сме във връзка с тях. Те не са претенциозни полеви агенти с черни костюми, тъмни очила и слушалки в ушите, а компютърни факири. — Бакстър се усмихна. — Като мен.
— Предлагам да преминем този мост, когато стигнем дотам — каза Хънтър и погледна Денис. — Както ти посочи, сега те не могат да направят нищо, пък и ние не разполагаме с улики, че случаят е федерален, затова в момента не виждам смисъл да включваме ФБР. На този ранен етап това само би усложнило нещата.
— Съгласна съм. Ако на по-късен етап се наложи да се свържем с тях, ще го направим, но засега без ФБР. — Барбара отново се обърна към Бакстър: — Възможно ли е предаването да е било наблюдавано от някой друг, например общата публика?
— Теоретично, да — потвърди Денис. — Предаването не беше подсигурено, тоест не изискваше парола за достъп до страницата. Ако някой друг, освен нас е попаднал случайно на излъчването, тогава, да, може да го е гледал. Но бих добавил, че това е малко вероятно.
Капитан Блейк кимна и се обърна към Хънтър:
— Добре, приемаме, че всичко е автентично. Първият ми въпрос е защо ти? Обаждането е било директно до теб. Мъжът те е потърсил по име.
— И аз се питам същото и засега отговорът е, че не знам — отвърна Робърт. — Има два начина, по които външен човек може да се свърже с детектив от полицията. Или набираш номера на отдел „Обири и убийства“ и добавяш вътрешния номер на съответния кабинет, или се обаждаш на телефонната централа на отдел „Обири и убийства“ и искаш да те свържат с определен детектив.
— И?
— Обаждането не е минало през централата. Проверих. Той е набрал директно номера ми.
— Въпросът ми пак остава без отговор — настоя Барбара. — Защо ти? И откъде знае номера ти?
— Може да е намерил отнякъде визитната ми картичка — отговори Хънтър.
— Или се е обадил в телефонната централа преди въпросния разговор и е поискал вътрешния номер — предположи Гарсия. — По дяволите, не бих се изненадал, ако е хакнал системата ни и се е сдобил с имената на детективите оттам. Той местеше сигнала насам-натам като професионалист и имаше защитна стена, която не можа да пробие дори отдел „Компютърни престъпления“. Мисля, че той познава много добре киберпространството.
— Съгласен съм — отбеляза Бакстър.
— Според вас той може да е избрал произволно името на Робърт от списъка с детективите в отдел „Обири и убийства“, така ли? — попита капитан Блейк.
Денис повдигна рамене.
— Възможно е.
— Странна случайност, не мислите ли? — добави Барбара. — Като се има предвид, че такъв случай на насилие и без това ще бъде възложен на Робърт.
Хънтър беше служител на специално подразделение в отдел „Обири и убийства“. Специалната секция „Убийства“ беше създадена да разследва само серийни, тежки убийства, които изискват много време, богат опит и компетентност. Робърт обаче имаше още по-специализирана задача. Поради изследванията му по психология на престъпното поведение винаги му възлагаха случаи, в които извършителят е използвал брутален садизъм и жестокост. Отделът наричаше такива случаи „ултра насилие“.
— Може би не е било случайно — обади се Бакстър. — Може би той иска Робърт да работи по случая и по този начин се е погрижил това да стане.
Капитан Блейк отвори още по-широко очи, докато чакаше Денис да продължи.
— Името на Робърт често се появява във вестниците и по телевизията — добави Бакстър. — Той е разследвал повечето трудни случаи в отдела… не знам колко години и обикновено залавя извършителите.
Тя не можеше да оспори думите му. Името на Хънтър се беше появило отново във вестниците само преди няколко месеца, когато двамата с Гарсия бяха приключили разследването за серийния убиец, когото репортерите бяха нарекли Скулптора.
— Може би непознатият е избрал Робърт заради славата му — предположи Денис. — Вероятно е прочел името му в „Ел Ей Таймс“ или е видял лицето му по вечерните новини. — Той посочи монитора на капитана. — Видяхте кадрите и чухте записа на телефонния разговор, нали? Този човек е самонадеян и предизвикателен. Остана на линията толкова дълго, защото е знаел, че няма да можем да проследим обаждането и излъчването. — Бакстър млъкна и се почеса по носа. — Принудил е Робърт да избира как да умре жертвата, за бога, и после е включил нещо кошмарно. Все едно играе някаква игра. И не иска да играе с който и да е детектив. Търси предизвикателство. Иска онзи, за когото пишат във вестниците.