Капитан Блейк не откъсваше очи от екрана, но запуши ушите си. Не знаеше още колко дълго ще издържи.
Механичните цилиндри започнаха да работят по-трудно, за да преодолеят съпротивлението на мускулите, и стърженето се засили и стана по-пронизително, като канцеларска машина за рязане на хартия, която се бори да захапе твърде много листа.
Мъжът се напъна, сякаш отново се готвеше да изкрещи, но вече не му бяха останали сили, нито въздух или глас… никакъв живот. Главата му клюмна на една страна и очите му отново се забелиха, а после клепачите му се затвориха. Тялото му потрепери конвулсивно няколко пъти и след това от мишниците му бликна кръв, когато дибата започна да откъсва ръцете от торса му.
Сега беше въпрос на секунди, преди натискът, упражнен върху цилиндрите, да скъса брахиалната артерия, главния кръвоносен съд в раменете, и да предизвика масивна загуба на кръв.
Всички видяха как това се случи.
От торса на мъжа с невероятна бързина и налягане изригна фонтан от кръв там, където бяха ръцете.
Безръкият човек се изви и потрепери конвулсивно няколко пъти, но всеки път все по-немощно от предишния, докато се отпусна неподвижно.
Три секунди по-късно уебсайтът се изключи.
78.
Беше изминал почти един час, откакто pickadeath.com се беше изключил. Капитан Блейк се беше върнала в кабинета си и през повечето време бе разговаряла с кмета на Лос Анджелис, директора на полицията и губернатора на Калифорния. Всички искаха отговори, но тя имаше само още повече въпроси.
Не беше изненадващо, че пресата вече обсипваше отдела за връзки с медиите на лосанджелиската полиция със стотици въпроси и искания за интервюта. Барбара упорито отказваше да насрочи пресконференция, защото много добре знаеше какво ще се случи. От всички краища на залата щяха да ги замерват с въпроси и забележки — някои предизвикателни, други гневни, но всичките подигравателни за работата на полицията и специалния отдел „Убийства“ досега. Капитан Блейк знаеше, че все още няма да могат да дадат отговор на нищо и че това ще зареди с енергия медиите да критикуват усилията им и да направят историята още по-сензационна. Не, засега никакви въпроси.
Вместо това отдел „Връзки с медиите“ на полицията щеше да даде ново изявление за пресата. Изявлението нямаше да разкрие нищо за развитието на разследването. Истинската му цел щеше да бъде да поиска съдействие от медиите, като разпространи призив за разпознаване на последната жертва. Изявлението щеше да бъде придружено от снимка на жертвата, направена в началото на предаването онлайн, с молба всеки вестник да я отпечата и всяка телевизионна станция да я излъчи, колкото е възможно по-скоро. Все някой трябваше да знае кой е мъжът.
79.
След предаването по интернет Гарсия се обади на Ана, която беше на работа. Тя беше добре. Не знаеше нищо за случилото се преди малко, но скоро щеше да научи. Той не можеше да направи нищо по въпроса. Само искаше да се увери, че Ана е добре. Затвори телефона, отиде в тоалетната, заключи се в кабинката и повърна.
Хънтър седеше зад бюрото си и правеше всичко възможно да събере мислите си, докато се бореше с неудържимото желание да повърне. Знаеше, че трябва отново да изгледа цялото предаване, може би няколко пъти, но още не можеше да се насили да го направи. В момента имаше нужда да излезе от кабинета.
Две минути по-късно Робърт и Карлос бяха долу и разговаряха със старшия сержант, който отговаряше за претърсването на парка „Сити Хол“ и улиците в непосредствена близост до Главното управление на полицията.
— Засега намерихме само боклуци — съобщи сержантът, раздразнен, че са му възложили задачата да рови из отпадъци. Той беше дежурил на рецепцията през целия ден и нямаше представа какво се е случило преди по-малко от петнайсет минути. — Всевъзможни опаковки — продължи сержантът с ироничен тон — от бургери, сандвичи, десертни блокчета, кексчета — какво ли не. Събрахме купища тенекиени кутии, бутилки и картонени чаши от кафе.
Хънтър го слушаше, но оглеждаше парка, улиците и сградите около него. Беше сигурен, че убиецът все още е наоколо. Убиецът се гордееше твърде много с извършеното, за да си тръгне, без да се наслади на резултата от дръзкия си номер да се обади от място близо до Главното управление на полицията и може би да остави нещо, което ченгетата да намерят. Психопат или не, това би му се понравило. Принципът е същият, както когато човек изненада някой друг с подарък, който дълго е правил или избирал. Истинското задоволство идва, когато гледаш реакцията на човека, докато разопакова подаръка.