6. Кой е кръгът и защо трябва да вървим по Пътя?
Кръгът е всичко и всичко е кръг. От една страна кръгът е Вселената на Аз-а — той е нейното начало, средата й и нейният край. Кръгът е в срещата на душата и разума. Кръгът е в пушенето на цигарата и изплюването отгоре й, в безкрайната игра на табла, която водят Той и Другият докато пият коняк. Кръгът е и в „почти непостижимото“ щастие на Рибаря и неговата Златна рибка. Кръгът е и Пътят, по който вървим, гонейки своя олимпийски облак, за да го разпръснем и да видим как Той и Другият пият своя коняк. Пътят от своя страна е прав и върви винаги напред, но ние, в стремежа си да минем напряко, завиваме надясно. Веднъж започнали да завиваме, го правим отново. И пак, и пак… и изведнъж сме отново на Пътя, там откъдето сме тръгнали. И по този начин се затваря кръгът. И отново виждаме камъка, който сме видели преди. И после отново, и отново, и отново. И така хиляди пъти. Не можем ли да направим нещо, да завием на другата страна? Можем, разбира се, но после отново ще се върнем на Пътя и ще видим тръна в очите ни — камъка. Най-накрая ще разберем какво може да се направи — можем да изпушим една цигара и да хвърлим фаса си на Пътя, за да го променим за следващото си преминаване! Но сигурни ли сме, че след нас по нашия Път ще мине някой Друг и ще се изплюе върху нашия недоугаснал фас и ще спаси Пътя от пожар? Не! Така че заедно с ролите на Аз-а (който винаги сме) и на Него (който пуши и хвърля своята цигара), поемаме и тази на Другия. А не може ли да се направи и още нещо? Може! Може да хвърлим камъка в морето, за да потъне и да престане да ни дразни. Но няма ли той да удари Златната рибка по главата и ние да се превърнем в нейния Рибар, който ще я види на границата — повърхността на морето, — с корема нагоре? Горката, горката малка Златна рибка! Тя е най-онеправдана, защото отново са й отнели правото на избор, защото тя отново е уловена не от когото трябва, защото няма кой да я спаси, няма кой да се изплюе върху падащата върху й цигара-камък. А нали знаете какво става, когато камъкът падне във водата? Около него се образуват множество концентрични и затворени кръгове…
7. Кои са Той, Тя и То?
Той (това не е Онзи — Човекът с цигарата, а просто Той) е човекът, който върви все напред и блъска всичко, което срещне. Защо да е Той, а не Тя? Може би защото Го е сътворил мъжът; може би защото Тя винаги е готова да се съгласи с Него. Но той не може без Нея. Така че един ден Той Я среща. На Нея Й е писнало да се блъска и да бъде блъскана и затова Те заживяват заедно. Той продължава да върви — все напред и напред, и да блъска, и да бъде блъскан, а Тя върви рамо до рамо с Него и Му помага във всичко. След дълго време Те двамата ще са готови да постигнат единството, истинското разбирателство, абсолютния консенсус. И тогава Те ще създадат Онова, ще се появи То. И То ще започне Свое Битие, ще завърви по Своя собствен Път, ще мята Своите камъни, ще пуши Своите цигари и ще плюе отгоре им, ще убива онеправданата Златна рибка. И То ще разруши Него и Нея, защото такава е функцията му — да затвори Техния кръг, за да може да бъде отворен за развитие Неговият собствен такъв. Защото така повеляват законите на кръга и на Пътя, които може би са зададени от Него (Онзи с цигарата) или пък от Другия, а може би от създаващия Вселената Аз. Но независимо от това по този начин кръгът отново се затваря. А защо???
8. Какво е въпросителната?
Въпросителната е един сборен пункт на всички въпроси. А когато я обърнем наопаки (¿)? Не се ли превръща тя в големия черпак, с който вземаме от живота? Не се ли превръща в големия казан със супата на отговорите? А кой духа тази супа? Всеки духа своята собствена супа. Всеки го боли от отговорите на собствените му въпроси. Всеки е ударен по главата от точката на собствената си обърната въпросителна. А после отново обръщаме въпросителната, за да се напълни с въпроси. И след това отново идват отговорите. И отново кръгът е затворен. Но трябват ли ни отговорите? Не ги ли знаем вече от предишния черпак? За какво са ни тези проклети отговори? Може би за да запазим идилията си и да продължим да гоним недо(по)стижимия си олимпийски облак? Може би за да открием своя Рибар? Или пък за да можем да изпушим една цигара или да се изплюем върху нечий незагаснал фас? А може би за нас всъщност е важно да видим точката на въпросителната нависоко? Защото точката е основата на всичко — тя изгражда всичко — от простата точица до най сложната триизмерна (а защо не и повече) фигура. Не е ли всъщност всеки един човек просто точка от тънката линия на живота? Ако е така, коя е фигурата, която е по-голяма от линията? Не е ли това вечно затварящият се кръг във всичките му проекции?