Работата беше по-лоша, отколкото си мислите. Бети беше от освободените и имаше доста голяма доза тъмна кръв в жилите си. Това ясно си личеше не само по косата и цвета на кожата, но и по ноктите. Децата й следователно имаха същите отличителни белези и ако някой ги бе отвел от кораба и представил за роби, нямаше да е лесно да ги получим обратно дори и да знаехме кой е измамникът.
Преди всичко друго я заведох при моя бординг мениджър[8], при чиято жена намери радушен прием. После я накарах подробно да ми опише и разкаже всичко, а след това се залових да открия следата на дивеча, който дори не познавах.
Търсенето ми дни наред беше напразно, докато случайно не попаднах в бара на хотел «Уошингтън».
Тук имаше дяволски изискани джентълмени и старият Тим Самърленд немалко се чудеше как се е осмелил да пристъпи прага на една такава диърнес спеланк[9].
Но той е по-добър човек от някои, дето пробождат с носа дупки в небето, и хич не се оставя да му замаят главата.
И ето че из един път влезе един, който изглеждаше много по-добре и джентълменски от тях, хвърли поглед наоколо, сякаш се канеше да набучи главите им на кол, и вече се обръщаше да си върви, когато ме съгледа. Нещо проблесна във верните очи и той пристъпи към мен да ми протегне ръка.
— Тим Самърленд, стари райфлъре[10], какъв вятър те довя на това място?
— Линкълн, Абрахам Линкълн, наистина сте вие с все кожа и кости!
— На «ти», говори на «ти», Тим, точно както навремето, когато закопчахме дванайсетимата индсмъни от форт Гибсън върху трупите на сала. Ела с мен горе в моята рум[11], трябва да разказваш!
Представете си, за времето, през което не бях го виждал, човекът беше станал капитан и даже лойър, както наричат в Стария континент адвоката, и всичко бе постигнал сам, без всякакво училище. Беше дошъл насам по някаква работа и живееше в хотела, но се канеше да отпътува още с първия стиймър. Проклет да съм, ако не му разправих веднага историята на Бети. Той ме изслуша внимателно, но не каза нищо и само кимна няколко пъти в знак на съгласие, сякаш всичко му беше вече известно.
— Well, Тим — произнесе накрая, — ти попадна точно на подходящия човек и дори ще имаш децата, ако искаш!
— Дали искам? Бих застрелял всеки, който твърди противното, и деветдесет пъти ще обиколя земята, стига само да знам, че така ще ги намеря!
— Добре, много добре! Как е изглеждал мъжът, с когото са тръгнали от кораба?
— Като всеки друг! Кариран панталон, сиво сако и жълта панамена шапка, един нос, два крака и…
— И е куцал, куцал, нали, Тим?
— Zounds, стюардът е казал нещо такова, но не си спомнял точно! Познаваш ли го, Абрахам?
— Малко! Трябва да ти кажа, че съм натоварен да проследя един мъж, който едно жури с удоволствие ще види пред себе си. Той се подвизава из страната, без някой да може да го намери. Аз обаче съм му по петите. Той върти по земите оттук до Мисури добър киднеп бизнес[12], като задига децата на почтените хора и ги продава в по-долните щати, където за тази стока се плаща добре. Аз ще сложа край на занаята му. Искаш ли да се включиш?
— Разбира се! Кога тръгваме?
— Веднага!
— Добре, готов съм. Но Бети?
— Остава тук. Само ще отскочим до нея и ти ще имаш грижата до връщането ни да не търпи лишения.
— Линкълн, алигатор да ме изяде, ако някога забравя, че…
— Стига, Тим, стига! Аз трябваше да разчитам единствено на себе си, защото южняците ще застават враждебно на пътя на моята работа. Кой знае дали няма да изпадна в лошо положение и тогава ще ми бъде много приятно да имам до себе си някого, на когото мога да се осланям.
— Well done[13], значи пак ще си паснем както навремето, когато дадохме на Канада Бил да опита нашето олово и после така хубавичката доставихме червенокожите в Кидрън.
— Що се отнася до Канада Бил, трябва да ти кажа, Тим, че тъкмо по тези места той често се навърта. Притежавал край Ред Ривър голям участък блатиста земя и за свое удоволствие бичувал до смърт «абаносовото дърво». Не е забравил и «три кард монт» и съвсем наскоро е ударил в Сейнт Луис двайсет хиляди долара. Или тогава там горе край Арканзас съм се заблудил и изобщо не е бил той, или нашите куршуми не са му били достатъчни. Сега си пийни и си пуши, докато се приготвя!
Това беше една удивителна среща, хора, и аз много й се радвах. Той беше станал джентълмен, какъвто можеш да видиш само по журналите, и от пръв поглед си личеше, че ще стигне още по-известен. За мое учудване измъкна от куфара един стар траперски костюм и скоро стоеше пред мен така, както го бях срещнал в гората.