Мария прави секс с много мъже. Никога не обръщаше внимание нито на възрастта, нито на дрехите, които носеха, нейните „да“ или „не“ зависеха единствено от миризмата, която мъжете излъчваха. Нямаше нищо против цигарите, но не можеше да понася евтини парфюми, некъпани тела и дрехи, пропити с миризма на алкохол. „Копакабана“ беше спокойно място, а Швейцария може би беше най-подходящата страна на света, където да работиш като проститутка, стига да имаш карта за престой, работна виза и изрядни документи и да си плащаш стриктно социалната осигуровка. Милан постоянно повтаряше, че не желае децата му да го видят на първите страници на жълтите вестници, ето защо беше по-стриктен и от полицай, когато се налагаше да провери изрядността на подчинените си.
В крайна сметка, след като психологическата бариера на първите една-две нощи биваше преодоляна, професията на проститутките не беше по-различна от останалите професии: работеха много, бореха се с конкуренцията, полагаха усилия, за да са на ниво, спазваха работно време, подложени бяха на стрес, недоволстваха, когато имаше малко клиенти, и почиваха в неделя. Повечето от момичетата бяха вярващи и почитаха своите богове, ходеха на литургии, молеха се и общуваха с Бога.
А Мария, за да не погуби душата си, се бореше със страниците на дневника си. За своя изненада откри, че една пета от клиентите й не идваха в бара, за да правят секс, а за да разговарят. Плащаха цената съгласно тарифата, плащаха и стаята в хотела и в момента, когато Мария започваше да се съблича, й казваха, че не е необходимо. Искаха само да споделят с нея за напрежението в службата, за изневерите на жените си, за това колко са самотни и как няма с кого да разговарят (състояние, което й бе добре познато).
Отначало й се струваше странно. Един ден обаче, докато отиваше към хотела с някакъв високопоставен французин, който подбираше талантливи хора за отговорни длъжности (обясняваше й го, сякаш ставаше дума за най-интересното нещо на света), тя чу от него следното:
— Знаеш ли кой е най-самотният човек на света? Това е мъжът на ръководен пост, който има успешна кариера, получава много висока заплата, ползва се с доверието на висшестоящия и нисшестоящия, прекарва отпуската със семейството си, помага на децата си да си напишат домашните и един прекрасен ден се среща с тип като мен, който му прави следното предложение: „Искате ли да си смените работата и да печелите двойно повече?“
Този човек, който има всичко, за да се чувства полезен и щастлив, се превръща в най-нещастното същество на планетата. Защо? Защото няма с кого да разговаря. Изкушава го мисълта да приеме предложението ми, но не може да го обсъди с колегите си, тъй като те ще направят всичко възможно да го убедят да остане. Не може да говори с жена си, която дълги години е следила успешната му кариера и знае какво означава сигурност, но не знае що е риск. Не може да разговаря с никого, а трябва да вземе най-важното решение в живота си. Можеш ли да си представиш какво изпитва този човек?
Но Мария познаваше най-самотния човек на света, който беше друг: тя самата. Въпреки това се съгласи с клиента си с надеждата да получи хубав бакшиш — така и стана. След това, което чу, Мария разбра, че трябва да намери начин да освобождава своите клиенти от огромното напрежение, под което се намираха, което означаваше подобряване на качеството на нейните услуги и възможност за допълнителна печалба. След като установи, че да се премахва напрежението в душата е също толкова и дори по-печелившо, отколкото премахването на напрежението в тялото, тя отново започна да посещава библиотеката и да взема книги, в които се разглеждат брачни проблеми, психология, политика. Библиотекарката бе очарована, тъй като момичето, което й беше толкова симпатично, бе престанало да мисли за секс и сега насочваше вниманието си към по-важни неща. Мария започна да чете редовно вестници, като се стараеше да не пропуска и икономическите страници, тъй като повечето от клиентите й бяха на ръководни постове. Вземаше и книги за автотренинг, понеже почти всички й искаха съвети. Запозна се и с научни трудове за човешките емоции, защото по една или друга причина всички страдаха. Мария се превърна в уважавана проститутка, различна от другите, и шест месеца след като бе започнала тази работа, вече имаше многобройна, подбрана и вярна клиентела, което предизвикваше завист, ревност, но също така и възхищение у колежките й.