Що се отнася до секса, до този момент той с нищо не бе обогатил живота й: разтваряше бедра, изискваше да слагат презерватив, стенеше по малко, за да увеличи шансовете си за бакшиш (благодарение на филипинката Ния бе открила, че стенанията могат да й докарват по петдесет франка отгоре), и вземаше душ веднага след половия акт, за да може водата да измие поне малко душата й. Все едно и също. Никакви целувки — за една проститутка целувката е най-свещеното нещо. Ния й беше казала да пази целувката си за своя любим, както в приказката за Спящата красавица; тази целувка щеше да я пробуди и да я върне във вълшебния свят на приказките, а Швейцария отново щеше да се превърне в страната на шоколада, кравите и часовниците.
Също така никакви оргазми, удоволствия или други възбуждащи неща. Опитвайки се да стане най-добрата, Мария бе изгледала няколко порнографски филма с надеждата да научи нещо, което би могла да използва в работата си. Бе видяла много интересни неща, но не изпитваше желание да ги прави с клиентите си — изискваха много време, а за да бъде доволен Милан, момичетата трябваше да се срещат с по трима мъже на вечер.
В края на тези шест месеца Мария бе внесла в банката шейсет хиляди франка, започнала бе да се храни в най-скъпите ресторанти, купила си бе телевизор (който никога не използваше, но й харесваше да го има в жилището си) и в момента обмисляше сериозно възможността да се премести в по-хубав апартамент. Вече разполагаше с достатъчно средства, за да си купува книги, но продължаваше да посещава библиотеката, която за нея бе мост към реалния свят, по-солиден, по-траен. Обичаше да разговаря с библиотекарката, която се радваше, че Мария най-сетне е срещнала някого и си е намерила работа, въпреки че не я попита, понеже швейцарците са срамежливи и дискретни (истинска лъжа, защото в „Копакабана“ и в леглото бяха точно толкова разкрепостени, весели или комплексирани, колкото всеки друг народ по света).
Из дневника на Мария, един скучен неделен следобед:
Всички мъже, независимо дали са ниски или високи, арогантни или стеснителни, симпатични или надменни, имат нещо общо: идват в бара със страх. По-опитните го прикриват, говорейки прекалено високо, по-срамежливите не успяват и започват да пият, за да прогонят това усещане. Но съм абсолютно сигурна, със съвсем малки изключения — и това са „специалните клиенти“, които Милан още не ми е представил, — че наистина се страхуват.
От какво се боят? Всъщност аз съм тази, която би трябвало да трепери. Излизам от бара, отивам на чуждо място, не съм достатъчно силна физически, не нося със себе си оръжие. Мъжете са много странни, нямам предвид само тези, които идват в „Копакабана“, а всички, които съм познавала досега. Способни са да се бият, да крещят, да заплашват, а умират от страх пред една жена. Може би не пред тази, за която са се оженили, но винаги има някоя жена, която ги плаши и ги подчинява на всички свои капризи, била тя и собствената им майка.
Мъжете, с които се бе запознала след пристигането си в Женева, правеха всичко възможно, за да изглеждат самоуверени, сякаш управляваха не само собствения си живот, но и целия свят. Мария обаче виждаше в очите на всеки от тях страха от съпругата, паниката, че може да не получат ерекция, че няма да успеят да се докажат като истински мъже дори пред една проститутка, на която плащат. Ако са си купили обувки, които не им харесват, се връщат в магазина с касовата бележка в ръка и настояват да им бъдат върнати парите. Но ако не получат ерекция, въпреки че са платили за компаньонката си, никога няма да се върнат в същия бар от страх, че историята се е разчула сред останалите момичета, което би било голям позор.
„Аз съм тази, която би трябвало да се срамува, че не е успяла да възбуди мъжа. А се получава така, че те се срамуват.“
За да избягва подобни притеснения, Мария винаги се стараеше да ги предразположи, а когато някой от тях й се виждаше прекалено пиян или твърде уязвим, тя избягваше да прави секс и се ограничаваше единствено с ласки и мастурбиране. Те оставаха доволни, колкото и абсурдно да й се струваше, като се има предвид, че и сами можеха да мастурбират.
Не биваше да допуска клиентите й да се чувстват засрамени. Всички тези мъже, толкова властни и арогантни в работата си, където непрекъснато им се налагаше да общуват с чиновници, клиенти, доставчици, да се справят с предразсъдъци, тайни, преструвки, лицемерие, страх, потиснатост, приключваха деня в един бар и плащаха, без да се замислят, триста и петдесет франка, за да престанат да бъдат самите те поне една нощ.