Тя повиши глас:
— Проститутка! И знаете ли още какво? Точно след деветдесет дни си тръгвам от тази проклета страна, пълна с пари, много по-образована, умееща да избира хубави вина, с цял куп снимки на снега в чантата си, проумяла същността на мъжете, и това ме кара да се чувствам свободна!
Сервитьорката на бара слушаше, изплашена. Химикът като че ли не обръщаше внимание на това, което ставаше. Но може би го бе казала под влияние на алкохола, поради усещането, че скоро ще се превърне отново в провинциално бразилско момиче, или заради удоволствието да може да каже открито какво работи и да се посмее на реакциите на шокираните посетители, на критичните погледи, на скандализираните физиономии.
— Разбрахте ли ме добре, господин Харт? От горе до долу, от главата до петите аз съм проститутка и това е най-ценното ми качество, най-голямата ми добродетел!
Той нищо не отговори. Дори не помръдна. Мария усети как възвръща самоувереността си.
— А вие сте художник, който не разбира своите модели. Може би седналият там разсеян химик, който спи в момента, всъщност е железопътен работник. И всички останали хора на вашата картина изобщо не са това, което си мислите. Ако не беше така, никога нямаше да твърдите, че виждате „особена светлина“ в една жена, която, както установихте по време на рисуването, НЕ Е НИЩО ДРУГО ОСВЕН ПРОСТИТУТКА.
Последните думи бяха произнесени бавно, на висок глас. Химикът се събуди, а момичето на бара донесе сметката.
— Това няма нищо общо с проститутката, а с жената, която си — отговори Ралф също така бавно, но тихо, не обръщайки внимание на сметката. — В теб има светлина. Светлината, която се излъчва от силната воля, от някого, който жертва важни неща в името на други, считани от него за по-важни. Очите ти, тази светлина блести в очите ти.
Мария се почувства обезоръжена; не бе приела предизвикателството му. Повярвала бе, че иска само да я съблазни. Забранила си бе да мисли — поне през следващите деветдесет дни, — че на земята съществуват интересни мъже.
— Виждаш ли тази мастика пред теб? — продължи той. -За теб това е само мастика. Аз обаче, тъй като трябва да съм вътре в нещата, които правя, виждам растението, бурите, на които е трябвало да устои, ръката, която го е откъснала, пътуването с кораб от друг континент дотук, миризмите и цветовете, до които това растение се е докоснало и които са станали част от него, преди то да бъде потопено в алкохола. Ако някой ден реша да изобразя подобна сцена, ще нарисувам всичко това, въпреки че след като видиш картината, ще помислиш, че се намираш пред най-обикновена чаша с мастика.
По същия начин, докато ти гледаше улицата и мислеше — уверен съм в това — за Пътя на Сантяго, аз нарисувах детството и юношеството ти, разбитите ти в миналото мечти, мечтите ти за бъдещето, волята ти, която най-силно ме заинтригува. Когато ти погледна картината…
Мария изостави отбранителната позиция, знаейки, че ще й е много трудно отново да я заеме впоследствие.
— Видях тази светлина… въпреки че там бе седнала само една жена, която много прилича на теб.
Отново настъпи неловко мълчание. Мария погледна часовника си.
— Трябва да тръгвам след малко. Защо каза, че сексът е досаден?
— Ти трябва да знаеш това по-добре от мен.
— Знам го, защото такава ми е работата. Правя едно и също нещо всеки ден. Но ти си мъж на трийсет години…
— На двайсет и девет…
— …млад, привлекателен, известен, би трябвало тези неща да те интересуват и да не ти се налага да ходиш на улица „Берн“, за да си намираш компания.
— Напротив, налагаше ми се. Правил съм секс с някои твои колежки не защото ми е било трудно да си намеря компания. Проблемът ми се крие в мен самия.
Мария изпита мъничко ревност и се изплаши. Сега разбра, че наистина трябва да си тръгне.
— Това беше последният ми опит. Вече се отказах — рече Ралф и започна да прибира пръснатите по земята неща.
— Някакъв физически проблем ли имаш?
— Нямам никакъв проблем. Просто изпитвам безразличие.
Не беше възможно.
— Плати сметката! Нека да повървим заедно. Всъщност смятам, че много хора изпитват същото, но никой не си го признава; хубаво би било да поговоря с някого, който е толкова искрен.