За четирийсет и пет минути вече бяха изпълнили целия ритуал и мъжът се приближи до съдържателя на бара.
— Ще я взема за цялата вечер. Ще платя като за трима клиенти.
Собственикът вдигна рамене и отново си помисли, че бразилското момиче накрая ще падне в капана на любовта. Мария на свой ред се изненада: не знаеше, че Ралф Харт познава толкова добре правилата.
— Хайде да отидем у дома.
„Може би това е най-доброто решение“, помисли си тя. И въпреки че подобно нещо беше против всички наставления на Милан, в този случай тя реши да направи изключение. Освен че щеше да разбере дали е женен, или не, щеше да види как живеят прочутите художници и някой ден можеше да напише нещо за вестника в родния си град — за да разберат всички, че по време на престоя си в Европа се е движила в интелектуални и артистични кръгове.
„Какво абсурдно оправдание!“
Половин час по-късно те пристигнаха в едно селце, което се казваше Колони и се намираше недалеч от Женева; имаше си всичко — църква, хлебарница, кметство. А той самият живееше в истинска къща на два етажа, а не в апартамент! Първата й преценка: сигурно има много пари! Втората й преценка: ако беше женен, нямаше да се осмели да я доведе тук, защото винаги има любопитни хора.
И тъй, беше богат и неженен.
Влязоха в коридор с едно стълбище, което водеше към втория етаж, но те продължиха направо и стигнаха до двете стаи, които гледаха към градината зад къщата. В едната от стаите имаше голяма маса, а стените бяха покрити с картини. В другата стая имаше няколко дивана, столове, етажерки, пълни с книги, мръсни пепелници, чаши, които са били използвани отдавна, но още стояха тук.
— Мога да направя кафе.
Мария завъртя глава в знак на несъгласие. Не, не можеш да направиш кафе. Все още не можеш да се отнасяш с мен по по-различен начин. Отправям предизвикателство към собствените си демони, като правя точно обратното на това, което си обещах. Но нека не избързваме; днес ще изиграя ролята на проститутка, приятелка или Отзивчива майка, въпреки че в душата си съм Дете, което се нуждае от милувка. Накрая, когато всичко свърши, можеш да ми направиш кафе.
— В дъното на градината е студиото ми, там е и душата ми. А тук, между всички тези картини и книги, са мозъкът ми и мислите ми.
Мария се замисли за собствения си дом. Нямаше градина в дъното на двора. Нямаше и книги, с изключение на взетите от библиотеката, тъй като не беше нужно да харчи пари за нещо, което би могла да получи безплатно. Нямаше и картини, само един плакат на Цирка на акробатите от Шанхай, чиито представления тя мечтаеше да гледа. Ралф взе бутилката с уиски и предложи да й налее.
— Не, благодаря.
Той си наля и изпразни чашата наведнъж — без да сложи лед, без да губи време. Заговори на интелектуални теми, но Мария знаеше, че колкото и интересен да й се струваше разговорът, този мъж се страхуваше от онова, което щеше да се случи, след като сега бяха вече сами. Мария отново владееше положението.
Ралф си наля още едно уиски и сякаш между другото спомена:
— Имам нужда от теб.
Пауза. Дълго мълчание. Не му помагай да наруши мълчанието, нека да видим как ще продължи.
— Имам нужда от теб, Мария. В теб има светлина, въпреки че все още не ми вярваш и смяташ, че се опитвам чисто и просто да те съблазня с този разговор. Не ме питай: „Защо аз? Какво толкова особено има в мен?“ В теб няма нищо особено, нищо, което да мога да обясня на самия себе си. Но — такива са мистериите на живота — не съм в състояние да мисля за нищо друго.
— Нямаше да те питам това — излъга тя.
— Ако се постарая да намеря обяснение, бих казал следното: жената, която е пред мен, е успяла да преодолее страданието и да го превърне в нещо положително, в творческо начало. Но това не е достатъчно, за да обясни всичко.
Ставаше все по-трудно да се измъкне. Той продължи:
— Ами аз? С цялата ми творческа енергия, с всичките ми картини, за които си съперничат и които желаят да имат галерии от целия свят, с моята осъществена мечта, с моето селце, което знае, че съм разглезено дете, с моите жени, които никога не се опитват да измъкнат от мен издръжка или нещо подобно, с доброто ми здраве, хубавата ми външност, с всичко това, за което един мъж може само да мечтае? Ето ме тук пред една жена, която срещнах в едно кафене и с която прекарах само един следобед, и на която казвам: „Имам нужда от теб.“ Знаеш ли какво е самота?