— Спри!
Ралф спря. Настъпил бе моментът да смени темата и той започна да й показва една по една рисунките си. Отначало всичко й се струваше объркано — човешки силуети, но също и драсканици, цветове, нервни щрихи и геометрични линии. Постепенно обаче тя започна да разбира какво й говори, защото всяка от думите му бе съпроводена с жест, всяко изречение я връщаше в света, към който по-рано тя отказваше да се причисли — мислейки си, че всичко това е само един период от живота й, начин да печели пари и нищо повече.
— Да, открих, че съществува не само една, а две истории на проституцията. Първата ти е много добре известна, защото това е и твоята история: красиво момиче поради най-различни причини открива, че единственият начин да оцелее е, като продава тялото си. Някои от тези жени властват над цели нации както Месалина над Рим например, други се превръщат в митове като Мадам дю Бари, трети флиртуват с авантюрата и смъртта едновременно като Мата Хари. Повечето от тях обаче никога не доживяват своя звезден миг, никога не се изправят срещу голямо предизвикателство: те завинаги си остават провинциални момичета, дошли в големия град да търсят слава, съпруг, авантюра, но откриват съвсем друга действителност, потапят се в нея за известно време, свикват и започват да мислят, че владеят положението, но не успяват да направят нищо повече.
Артистите правят своите скулптури и рисунки, писателите пишат книги отпреди повече от три хиляди години. По същия начин и проститутките продължават да вършат работата си във времето така, сякаш нищо не се е променило. Искаш ли да научиш подробности?
Мария кимна в знак на съгласие. Трябваше да спечели време, да разбере болката, започваше да чувства, че нещо много лошо бе излязло от тялото й, докато вървеше в парка.
— За проститутки се говори още в класическите текстове, в египетските йероглифи, в шумерските писания, в Стария и Новия завет. Превръщането на проституцията в професия обаче става през шести век преди Христа, когато в Гърция законодателят Солон създава публични домове, контролирани от държавата, и започва да събира данъци от „търговията с плът“. Атинските търговци се радват, понеже онова, което е било забранено, става легално. А самите проститутки били категоризирани в зависимост от данъците, които плащали. Най-евтината се наричала порна — робиня, която принадлежала на съдържателите на заведението. След това идвал редът на перипатетпика, която си намирала клиенти на улицата. А най-високата категория според цената и качеството заемала тъй наречената хетера, „компаньонката“, която придружавала търговците в техните пътувания, посещавала скъпи ресторанти, разполагала изцяло с парите, които получавала, раздавала съвети, намесвала се в политическия живот на града. Както виждаш, това, което е било вчера, продължава да бъде и днес.
През средновековието поради предаваните по полов път болести…
Мълчанието, страхът да не се е простудила, топлината на камината, която й бе толкова необходима сега, за да стопли тялото и душата й. Мария не искаше да слуша повече тази история, тя създаваше у нея усещането, че светът е спрял и всичко се повтаря, че хората никога няма да бъдат в състояние да се отнасят към секса с необходимото уважение.
— На теб като че ли не ти е интересно.
Тя направи усилие. В края на краищата той беше мъжът, на когото бе решила да отдаде сърцето си, въпреки че вече не беше толкова сигурна.
— Не ми е интересно, защото познавам всичко това и то ме натъжава. Но ти ми каза, че има и друга история.
— Другата история е за противоположното: свещената проституция.
Изведнъж Мария излезе от състоянието си на сънливост и започна да го слуша с внимание. Свещена проституция? Да печелиш пари чрез секс и въпреки това да се доближиш до Бога?
— Ето какво пише гръцкият историк Херодот за Вавилон: „Там съществува един много странен обичай: всяка жена, родена в Шумер, е длъжна, поне веднъж в живота си, да отиде до храма на богинята Ищар и да отдаде тялото си на някой непознат на символична цена в знак на гостоприемство.“