Трябваше да бъде по-откровена с бразилската девойка, която й изглеждаше наивно момиче, на възраст да й бъде дъщеря, и едва ли бе наясно със заобикалящия я свят. Имигрантка, която живееше далеч от родината си, вършеше прилежно скучната си работа в очакване да срещне мъжа, за когото ще се омъжи, ще се преструва в началото, че изпитва оргазъм, ще намери сигурността, ще възпроизведе тайнствения човешки род и скоро ще забрави за оргазми, клитори, Г-точка (открита едва през XX век!!!). Ще стане добра съпруга и майка, ще се грижи да не липсва нищо в дома й, ще мастурбира тайно от време на време, представяйки си мъжа, когото е срещнала на улицата и който я е погледнал с желание.
Ето защо не бе отговорила на въпроса: „Имали ли сте връзка с някой друг освен с мъжа ви?“
Тези неща умират заедно с хората, помисли си тя. Не се съмняваше, че съпругът й бе мъжът на живота й, въпреки че сексът бе останал в далечното минало. Той беше прекрасен другар, почтен, великодушен, винаги в хубаво настроение, бореше се, за да издържа семейството си, и се опитваше да направи щастливи всички, за които бе поел отговорност. Идеалният съпруг, за когото мечтаят всички жени, ето защо тя се чувстваше толкова зле, когато си спомняше как веднъж бе пожелала друг мъж и се бе любила с него.
Спомни си как го бе срещнала. Връщаше се от градчето Давос, което се намираше в планината, когато една снежна лавина бе спряла за няколко часа движението на влаковете. Обади се вкъщи да не се тревожат за нея, купи няколко списания и се настрои за дълго чакане на гарата.
И тогава забеляза наблизо мъж с раница и спален чувал. Косата му бе прошарена, лицето му — загоряло от слънцето, и, изглежда, беше единственият, който не се притесняваше, че влака го няма; дори напротив, усмихваше се и се оглеждаше, търсейки някого, с когото да разговаря. Хайди разгърна едно от списанията, но — такива са мистериите на живота! — погледът й бързо срещна неговия поглед и тя не успя да го отклони достатъчно бързо, виждайки го да се приближава към нея.
Понечи да му каже — съвсем възпитано, — че трябва наистина да довърши една много интересна статия, но той я заговори пръв. Каза й, че е писател и че се връща от някаква среща в този град, но поради закъснението на влаковете щеше да изпусне полета за родината си. Би ли могла да му помогне да си намери хотел, след като пристигнат в Женева?
Хайди го гледаше и се питаше как е възможно човек да е в толкова добро настроение, след като си е изпуснал самолета и му се налага да чака на някаква неуютна гара, докато нещата се оправят?
Мъжът обаче започна да разговаря с нея, сякаш бяха стари приятели. Разказа й за пътуванията си, за мистерията на литературното творчество, а също и (за неин ужас) за всички жени, които бе срещал и обичал през живота си. Хайди само кимаше и той продължаваше. От време на време й се извиняваше, че говори твърде много, и я разпитваше за самата нея, но единственото, което тя му отговаряше, беше, че е „обикновена жена, на която досега не й се е случвало нищо особено“.
Внезапно Хайди с изненада установи, че се моли влакът никога да не дойде, разговорът с мъжа й харесваше много, откриваше неща, които познаваше единствено от романите. И тъй като никога повече нямаше да го срещне, се осмели (така и не можа по-късно да си обясни защо) да го попита за неща, които открай време я интересуваха. Изживяваше труден момент в брака си, съпругът й настояваше тя непрекъснато да е до него и Хайди поиска да узнае какво би могла да стори, за да го накара да се чувства щастлив. Непознатият й даде интересни съвети, разказа й някаква история, но като че ли не му се нравеше особено идеята да разговарят за съпруга й.
„Вие сте много интересна жена“, каза й той, използвайки думи, които тя не бе чувала от години.
Хайди не знаеше как да реагира, той забеляза неудобството й и веднага заговори за пустини, планини, изгубени градове, жени, обвити във воали, но с разголени кръстове, воини, пирати и мъдреци.
Влакът пристигна. Седнаха един до друг и тя вече не беше омъжената жена с вила срещу езерото и майка на три деца, за които трябваше да се грижи, а авантюристка, която за пръв път отиваше в Женева. Гледаше планината, реката и й беше хубаво да седи до един мъж, който искаше да легне с нея (защото мъжете мислят само за това) и който правеше всичко възможно, за да я впечатли. Замисли се върху това колко ли други мъже са изпитвали същото, а тя не бе им дала никаква възможност — тази сутрин обаче светът се бе променил, тя беше едно момиче на трийсет и осем години, което присъства очаровано на опитите да бъде съблазнено; на света нямаше нищо по-хубаво от това.