В преждевременната есен на живота си, когато смяташе, че вече има всичко, което би могла да очаква, на някаква гара се бе появил този мъж и бе влязъл в нейния свят, без да иска позволение. Слязоха в Женева, тя му препоръча един хотел (той настояваше да е скромен, тъй като не беше предвидил, че ще трябва да остане още един ден в скъпата Швейцария), помоли я да се качи с него до стаята, за да види дали всичко е наред. Хайди знаеше какво я очаква, но въпреки това прие предложението. Затвориха вратата, целунаха се буйно и с желание, той свали дрехите й и — о, Господи! — тя разбра, че добре познава женското тяло, тъй като бе опознал страданието или разочарованието на много други тела.
Любиха се целия следобед, едва привечер очарованието започна да се изпарява и тя каза едно изречение, което й се искаше никога да не бе произнасяла: „Трябва да се прибирам, мъжът ми ме чака.“
Той запали цигара, останаха заедно още няколко минути в мълчание и накрая никой не каза „сбогом“. Хайди стана и излезе от стаята, без да поглежда назад, знаейки, че каквото и да си кажат, ще бъде безсмислено.
Никога повече нямаше да го срещне, но през есента на своето отчаяние за няколко часа бе престанала да бъде вярната съпруга, домакинята, любещата майка, примерната служителка, постоянната приятелка — и отново се бе превърнала просто в жена.
През слепващите няколко дни мъжът й подхвърляше, че не е същата, че е по-весела или по-тъжна от обикновено — и той самият не знаеше как да опише промяната в нея. Една седмица след това нещата отново поеха нормалния си ход.
„Колко жалко, че не разказах това на момичето — помисли си тя. — Всъщност тя нямаше да го разбере, все още живее в свят, в който хората са си верни, а клетвите в любов — вечни.“
Из дневника на Мария:
Не знам какво си е помислил, когато отвори вратата онази вечер и ме видя с двата куфара.
— Не се плаши — казах му аз веднага. — Не идвам да живея при теб. Хайде да вечеряме.
Без нищо да отговори, той ми помогна да внесем багажа. И преди още да е казал „какво значи това“ или „колко се радвам, че дойде“, ме сграбчи и започна да ме целува, да гали тялото ми, гърдите ми, пубиса ми, сякаш бе чакал прекалено дълго и вече предчувстваше, че този момент може би никога няма да настъпи.
Свали сакото ми, дрехите ми, съблече ме гола и точно там, в антрето, без какъвто и да било ритуал или подготовка, без дори да имаме време да преценим дали това е хубаво, или не, усещайки студения вятър, който влизаше изпод пролуката на вратата, се любихме за пръв път. Помислих си дали няма да е по-добре да му кажа да спре, да потърсим по-удобно място, да имаме време да изследваме необятния свят на нашата чувственост, но в същото време исках да бъде вътре в мен, защото той беше мъжът, който никога не бях притежавала и никога повече нямаше да притежавам. Ето защо можех, да го обичам с цялата си енергия, да имам поне за една нощ това, което никога преди не бях имала и което може би никога повече нямаше да имам.
Накара ме да легна на пода и проникна в мен, преди да съм се навлажнила достатъчно, но болката не ми беше неприятна — дори напротив, усещането ми хареса, защото той трябваше да разбере, че съм негова и че няма нужда да моли за позволение. Не бях отишла там, за да го уча на каквото и да било повече, нито пък за да му демонстрирам, че моята чувствителност е по-дълбока и по-силна от тази на другите жени, а само за да му кажа „да“, да му кажа, че е добре дошъл, че аз също очаквах това от него и много се радвах, че прекрачвахме всички правила, които бяхме установили помежду си, че сега исках само да се оставим да ни водят инстинктите ни на мъж и жена. Намирахме се във възможно най-традиционната поза — аз отдолу, с разтворени крака, а той отгоре, като влизаше и излизаше от мен, докато аз го гледах, без да изпитвам желание да се преструвам, да стена, да правя каквото и да било — исках само да си държа очите отворени, за да запомня всяка секунда, да видя как лицето му се променя, как ръцете му сграбчват косите ми, как устата му ме хапе и ме целува. Никакви предварителни игри, милувки, приготовления, излишни усложнения, само той в мен и аз в душата му.
Влизаше и излизаше, ускоряваше и забавяше ритъма, спираше понякога, за да ме погледа, но не ме питаше дали ми харесва, защото знаеше, че в този миг това бе единственият начин душите ни да се слеят. Ритъмът се ускори, знаех, че единайсетте минути бяха към края си, а исках да продължават вечно, защото беше толкова хубаво — о, Господи, колко хубаво беше — да бъдеш притежавана и да притежаваш! И всичко това със съвсем отворени очи; забелязах, че когато погледите ни се замъглиха, сякаш бяхме попаднали в друго измерение, в което аз бях великата майка, вселената, любимата жена, свещената проститутка от древните ритуали, за които той ми бе разказал на чаша вино пред запалената камина. Усетих как неговият оргазъм наближава и ръцете му стиснаха силно моите. Движенията му ставаха все по-бързи и тогава той извика — не изстена, не стисна зъби, а извика! Изкрещя! Изрева като животно! Някъде дълбоко в съзнанието ми премина мисълта, че съседите може да извикат полиция, но това нямаше значение и аз изпитах огромно удоволствие, защото така е било открай време, откакто първият мъж: е срещнал първата жена и са се любили за пръв път: те са крещели.