Девлин изправи седалката и възнагради спътницата си с усмивка. Тя изглеждаше точно така, както би трябвало да изглежда една красива блондинка.
— Не — каза Девлин, — трябваше да се събудя много по-рано.
Блондинката кимна и се усмихна още по-широко.
— Това комплимент ли е?
— Да.
— Благодаря. Казвам се Джоан Кънингам.
— Джак Девлин.
Двамата се здрависаха.
— Какво ви води в Лондон, Джак?
— Работа. А вас?
— Преговарям за договор за фотомодел. Изглежда Европа в момента проявява интерес към високи и атлетични блондинки. Кариерата ми в Ел Ей напоследък не е особено блестяща, затова реших да опитам тук за известно време.
Девлин се помъчи да долови високомерие в гласа й, както човек очаква в подобни случаи, но то липсваше. Дамата му бе съобщила информацията толкова между другото, че думите й изобщо не бяха прозвучали самодоволно.
— А вие по каква работа?
Въпреки че разполагаше с няколко стандартни отговора, Девлин не прибягна до нито един от тях.
— Казахте, че пътувате по работа — припомни му тя.
— Осигуровка.
Дамата очакваше подробности, но Девлин не задоволи любопитството й.
— Може би трябва да ви оставя малко, за да се събудите напълно.
Мозъкът на Девлин обаче съвсем не дремеше. Всичко беше прекалено хубаво, за да е вярно. И поради това алармената му система подаваше безмълвни сигнали. Други бяха много по-изкусни от нея. Красива блондинка, която съвсем случайно е получила съседно на неговото място, в първа класа, за полет до Европа. Полет, който можеше да осигури достатъчно време за сприятеляване. Навикът на Девлин да използва самолетните полети, за да си отспи, беше намалил в значителна степен времето за завързване на познанства. Дали затова тя изглеждаше толкова настойчива? Прекалено приятелски настроена, прекалено бърза. Или може би просто Девлин беше станал прекалено подозрителен след толкова години опасни мисии.
Самият факт, че той не беше сигурен какво точно става, го караше да бъде нащрек. Девлин знаеше, че изпитанията се струпваха изневиделица и поглъщаха твърде много от силите му. А той се нуждаеше от почивка. Знаеше го. Дали някой друг също го знаеше? Дали този някой му беше враг? Дали това не беше работа на Чоу? Той знаеше за полета на Девлин — личната му секретарка, госпожа Банкс, му бе купила билета. Можеше ли Уилям да наеме някого толкова бързо?
— А, буден съм. Вече съвсем се разбудих.
Това отново предизвика усмивка на лицето на непознатата.
— Е, колко ще останете в Лондон?
Той не беше й казал, че ще остава в Лондон.
— Няколко дена. Може би седмица.
— Добре, и аз ще съм тук за известно време. Какво ще кажете да вечеряме някой път заедно?
Боже мой, помисли си той, каква експедитивност!
— Разбира се. Къде мога да ви намеря?
Блондинката бръкна в чантичката си и му подаде визитна картичка. На нея с ръкописен шрифт бе отпечатано името й, което напоследък се смяташе за стилно, заедно с адреса и телефона й в Ел Ей. Тя обърна картичката и написа телефона и адреса си в Лондон.
— Апартаментът е на една моя приятелка. Може да ме намерите тук. Вие къде отсядате?
— В „Конат“.
— Чудесно. Ще ми се обадите, нали?
— Непременно.
Самолетът подскочи на пистата за приземяване. Джоан Кънингам му отправи широка усмивка и започна да събира ръчния си багаж за слизане. Девлин едва се сдържа да не й стисне ръката за това, че бе успяла да изпълни мисията си толкова успешно.
Джоан придружи Девлин през терминала до залата за получаване на багажа. Тя вече изглеждаше поотпусната и се задоволяваше да поддържа разговора с незначителни теми, като лошата британска кухня, хубавите паркове, колко лесно било да се ползва метрото.
Чантата на Девлин се появи първа и той учтиво се сбогува. Джоан настоя да пътуват заедно до Лондон, но Девлин отклони поканата й.
— Не, благодаря, Джоан. Наистина.
Тя отстъпи и се постара да си придаде възможно най-съблазнителен вид — леко приведена глава, руса коса, нежно обръщаща красивото й лице, широко отворени очи и поглед, вперен в него.
Започва се, помисли си Девлин.
— Наистина ли ще ми се обадиш?
— Още при първа възможност.
— Къде прибра телефонния ми номер?
Девлин си помисли, че ако не беше толкова хубава и половината от всички тези номера нямаше да минат.