При сблъсъка Девлин тежко се стовари на земята, а Хинтън използва инерцията от удара и замахна с дясната си ръка, за да забие ножа в гърба на Девлин.
Девлин едва успя да се извие и да избегне смъртоносния удар. Върхът на стилета все пак засегна рамото му и направи двадесетсантиметров прорез от трицепсите до лакътя му. Острието продължи надолу, удари приклада на пистолета и изби оръжието от ръката на Девлин.
Хинтън понечи да се изправи, като се опита да си поеме въздух. Имаше счупени ребра от двете страни на гръдния кош. Устремният удар на Девлин го бе изненадал и съборил тъкмо в мига на екстаз, когато се канеше да убие най-желаната си жертва. Но болката от сблъсъка не значеше нищо за него. Яростта от това, че му бяха попречили, бе толкова неистова, че той дори не чу собствения си рев, който нададе към катраненочерното небе.
Девлин се изправи на крака. Хинтън изпълзя назад, очаквайки Девлин да го застреля, но изстрел не последва. Хинтъновият МАК-10 беше паднал на земята близо до краката на Ани, а „Глок“-ът на Девлин бе някъде наоколо в тинестата почва, но той нямаше време да го търси.
Вече и двамата мъже бяха на крака.
Девлин не чувстваше болка от порязването, но усети кръвта, която се стичаше по ръката му от лакътя към дланта. За щастие, прободната рана не беше много дълбока и той все още можеше да използва оръжието.
Хинтън бе разбрал, че Девлин е останал без оръжие. Той направи гримаса, вдиша въздух, въпреки разкъсващата болка в гърдите, и стисна зъби. Хинтън беше сигурен, че може да убие Девлин, но въпреки това все още изпитваше неудържимо желание да се хвърли към жената и да й пререже гърлото. Толкова силно му се искаше да се добере до нея, но разбираше, че първо трябва да убие мъжа. Да, каза си той, най-добре беше първо да го убие. Тогава щеше да разполага с повече време за жената.
Девлин се втренчи в тъмнокожия мъж и си позволи да се поддаде на изгарящата го ярост, която пулсираше във вените му и го наелектризираше, насочвайки цялата му сила срещу нападателя. Той се концентрира в стремежа си да обезоръжи убиеца, да го пребие, да го прекърши, да го смаже.
Девлин се почувства освободен от всякакви задръжки. Гневът, вместо да го заслепи, му подейства като стимул, който направи движенията му целенасочени и смъртоносни.
Но Девлин не разбираше, че срещу него вече не стои човек. По някакъв начин Хинтън се бе превърнал във вездесъщо оръдие на злото. С едно замахване и ножът го застигна с мълниеносна бързина. За миг Девлин видя проблясването му, отстъпи, но въпреки това ножът го перна по гърдите. Реагира светкавично и нанесе удар в лицето на Хинтън с париращ ляв юмрук, но ударът не само че не събори мъжа на земята, но му позволи да замахне назад и нагоре, разпорвайки дясното рамо на Девлин и бузата му.
Американецът, удивен, отстъпи крачка назад. Никой досега не бе успявал да му даде толкова бърз и смъртоносен отпор. Колко ли още наранявания можеше да понесе, преди да успее да възпре този подивял звяр пред себе си? Трябваше да му отнеме ножа на всяка цена.
Хинтън отново налетя към него, този път опитвайки се да нанесе удар от горе надолу, прицелвайки стилета в гръкляна му, но Девлин премина от защита в нападение. Мушна се под дъгата на удара и блокира ножа с рязко, плавно движение, блъскайки лявото си рамо в насочената надолу китка на Хинтън. Болката в костите на двамата мъже последва мигновено, но движението на Девлин му спечели част от секундата и той успя да нанесе къс, жесток десен прав в ребрата на Хинтън с лявата си ръка.
Въпреки това Хинтън не се спря. Той пое удара и стовари левия си лакът в гърба на Девлин. Докато Девлин летеше напред, Хинтън се извъртя и се опита да го промуши в ребрата, но американецът предвиди движението му и се изви встрани, избягвайки удара.
Хинтън пропусна и падна на едно коляно. Девлин му нанесе страничен ритник в главата и изпълзя встрани от него на четири крака.
Само след секунди Девлин се бе изправил и се хвърли към зашеметения Хинтън, но убиецът все още разполагаше с достатъчно сили, за да го задържи далеч от себе си, замахвайки към крака на Девлин. Ножът не улучи, но спря устрема на Девлин.
Хинтън спечели времето, което му беше нужно, за да се изправи на крака. Двамата противници отново застанаха очи в очи.
Битката беше продължила съвсем малко повече от минута, но и двамата мъже знаеха, че няма да издържат още дълго.
Девлин беше облян в собствената си кръв. Панталоните му бяха подгизнали. Ризата му се развяваше разкъсана, лицето, горната част на ръката и гръдния му кош кървяха от зейналите рани. Но той стоеше абсолютно неподвижен и очакваше атаката на Хинтън.