Болница „Гайз“, близо до полицейския участък на моста Тауър, напомни на Девлин за всички големи, претъпкани болници, в които му се бе налагало да влиза. Антисептичните миризми, щъкащият насам-натам болничен персонал, забързаната им походка. И стая след стая, етаж след етаж, запълнени със страдащи, чиито случаи варираха от непоносима досада до агонизираща смърт.
Те се насочиха към залата на спешното отделение. Уолдрън закачи значката си. Отведоха ги до заграден с параван кът за предварителни прегледи.
Познатата на Уолдрън се появи след пет минути, прегледа Девлин и се залови за работа.
Девлин беше шит много пъти досега, но само след две минути реши, че това е най-добрият доктор, който някога му бе правил такива манипулации.
Всичко приключи за по-малко от час. На обозначителната табелка на джоба на лекарката пишеше „Д-р Зоненшайн“ — прекалено дълго име за човек, който обработи толкова бързо раните на Девлин с не по-малко от сто шева.
Въпреки риска да се окаже пристрастен в преценката си, Девлин остана с убеждението, че бързата и ефикасна работа на младата лекарка се дължеше тъкмо на факта, че е жена.
Тя беше слаба, съсредоточена, тъмнокоса жена, която присвиваше очи под дебелите лупи на очилата си с метални рамки, но работеше бързо и прецизно, без никакви излишни движения.
Девлин разбра, че тя го бе взела за ченге и бе преценила, че се е случило нещо извънредно, поради което не зададе никакви въпроси и видимо работеше изключително старателно. Девлин не направи нищо, за да коригира това предположение.
Той седна на леглото за прегледи, разголен до кръста, и издържа, без да пъшка на пробожданията и издърпването на конците. Беше го накарала да седне, вместо да лежи, за да не се обтяга кожата му, но това правеше изпитанието по-досадно. Девлин поглъщаше миризмата на спирт и антисептични препарати, съсредоточен в бялата светлина на операционната лампа, стоманената хирургическа игла и черния конец за шевове. Той остави мислите си да се реят свободно, като не обръщаше внимание на манипулациите по телесата му, позволявайки на болката да държи разсъдъка му изострен, докато планираше следващите си стъпки. Предстоеше му един смъртоносен последен гейм.
След като приключи с кърпенето, докторката внимателно превърза всяка от раните, включително и малките порязвания, които не се нуждаеха от зашиване.
— Ако го давате малко по-спокойно и не държите непременно да ги отворите, ще зараснат скоро и ще ви останат съвсем тънки белези.
— Окей.
Стройната млада жена отстъпи и за пръв път погледна Девлин в лицето. Девлин усети, че тя се кани да го попита нещо, но забеляза, че се колебае, затова рече:
— Какво има?
— О, чудех се с какво ви е нарязал така. Ръбовете на раните са много чисти.
— Стилет.
— Трябва да е бил с много фин връх и с много остри ръбове.
— Да.
Тя се обърна и отвори едно чекмедже.
— Е, кожата ви изглежда заздравява много бързо. Начинът, по който обработих раните, много помага да се намалят белезите. Запазете превръзките една седмица. Не се притеснявайте, ако се навлажнят. Няма да е зле след седмица да ви прегледа лекар. Или по-рано, ако някъде започне да ви пари или се инфектира.
Тя порови в чекмеджето, докато намери онова, което търсеше, обърна се и подаде на Девлин няколко опаковки антибиотик.
— Алергичен ли сте към антибиотици?
— Не.
— Това е тетрациклин. Подходящ е за такова нещо. Взимайте го три пъти на ден, десет дни. Не пийте мляко и не консумирайте с него млечни продукти. Въздържайте се от алкохол.
— Необходимо ли е?
— Кое? Въздържането от алкохол или вземането на тетрациклин?
— Вземането на тетрациклин.
— Да. Раните ви са стояли отворени доста време. Ако се инфектират, ще стане опасно.
Девлин прибра хапчетата в джоба на ризата си.
— Добре. Благодаря, докторе. Истински факир сте.
— Виждам, че имате известен опит с такива интервенции.
Девлин стана и леко се протегна, за да изпробва здравината на шевовете.
— Да, имам.
— Желая ви късмет. Чакат ме. Ще се радвам да ви видя отново, Джеймс.