Ани забеляза, че беше започнал да действа по начин, различен от досегашния. Беше по-напрегнат. Липсваха маловажните реплики, разсеяността, излишните движения.
Девлин подкара през тихия квартал Челси, намери някакво празно пространство до малка градинка и спря колата до бордюра. Изключи мотора и се обърна към Ани. Отвори бял хартиен плик и извади две чашки кафе. Подаде й едната и каза:
— Трябва да поговорим.
Ани направи гримаса, докато разкъсваше пликчето с кафето.
— Боже мой, звучи като „Приготви се, щото лошо ти се пише, момиче“.
— Да. Приготви се.
— Какво има, Джак? Сега пък какво?
— Сега ще изтупаме всичкия боклук, Ани. Въпрос на живот и смърт. Имам нужда от помощта ти. Трябва да знам истината. Иначе няма да се справим. Силните карти, с които можем да играем в тази игра, са много малко.
Ани изгълта горещото кафе, вдишвайки аромата му. Веднага усети как кофеинът прочиства главата й и я изпълва с енергия. Тя отмахна с ръка косата от лицето си, облегна се на вратата на колата, за да застане с лице към Девлин и го погледна в очите.
— Е, предполагам, че наистина му е време. През по-голямата част от времето бях обезумяла от страх, но ролята на изплашена девица никога не ми е харесвала особено. И какво си разбрал ти досега?
— Преди всичко, че Иван Мислович е твой чичо, а не на съпруга ти. Това, разбира се, води до серия от предположения. Не искам да боравя с предположения.
— Как го разбра? Искам да кажа, че не си се досетил просто така, нали?
— Можех лесно да го подмина. Познавах те като Ан Турино. Бях стигнал също така до заключението, че майка ти е италианка. Но ако Мислович беше чичо на твоя съпруг, не изглеждаше съвсем нормално твоя мъж да мами член на своята фамилия още от самото начало.
— Тук си прав. Джони започна да го лъже още при първите поръчки.
— Така че се обадих на няколко места. Оказа се малко по-трудно, отколкото очаквах, но така или иначе потвърдиха, че моминското фамилно име на майка ти е Мислович.
— Трудно, но си се добрал до истината.
— Такава ми е работата.
— И сега какво?
— Сега искам да знам цялата истина.
— Цялата истина?
— Да.
— Окей. Какво искаш да знаеш?
— Вярно ли е, че твоят мъж е бил свръзката между Мислович и бандата на ярдитата? Или ти си стояла зад това нещо?
— Не. Джони познаваше Кинг Оливър, не аз. Познаваше го отпреди много време.
— Какъв е случаят?
— Живели са в един и същ квартал. Нотинг Хил, преди да стане шик. Много семейства от Карибите са се преселили там през 50-те. Оливър май се е задържал на това място по-дълго от повечето имигранти. Мисля, че са се запознали с Джони в някакъв бар или нещо такова. Били са просто познати. Джони си купувал от него разни дреболии, нищо особено.
— И така, Джони е станал посредник. Ти не си била свързана с ямайците.
— Да. Джони беше посредникът. Аз никога не съм се занимавала с ямайците.
— Но си знаела за връзката на съпруга си с ярдитата и си го използвала да доставя дрога за твоя чичо.
— Така е. Повярвай ми, изобщо не се наложи Джони да бъде убеждаван дълго. Провалилите се художници не печелят много пари, Джак, но Джони искаше да живее живота на преуспяващ артист. Чичо ми се свърза с мен скоро след като пристигна в Лондон. Обичайната семейна история. Нали знаеш, бездомният далечен роднина, който се озовава на Запад, и моли за помощ.
— Каква помощ?
— Преди всичко информация. Когато за пръв път го чух по телефона, се опасявах, че този стар закъсал тип ще ми се появи на вратата и ще ми поиска или пари, или да му намеря работа. Оказа се, че греша. Чичо Франк, както сам се нарече, се оказа хитър, дискретен и настъпателен. Поддържаше връзка само по телефона. Никога не съм го виждала. Отначало ме разпита за Лондон. Подходящи места за живеене. Такива неща. После пусна пробно няколко въпроса за пазара на дрога. Нали се сещаш, покрай въпросите за магазините за дрехи и баровете. Стори ми се, че става дума за лична употреба. Дотогава бяхме разговаряли вече няколко пъти, така че му предложих да му намеря това, което търсеше. Джони трябваше да му купи няколко грама кока. — Ани изглеждаше сякаш потънала в спомените си, докато премисляше думите си. — Странно, но си спомням, че се изненадах, че иска такова голямо количество. Нали знаеш, цели няколко грама. Представих си, че снабдява някаква малка група авангардни югославски интелектуалци имигранти.