— Ами, мисля, че знам, имам един телефонен номер, на който получава съобщенията си. Имам и друг негов номер на клетъчен телефон.
— Окей. Сега знаем, че той работи с ярдитата. Сигурен съм, че купува директно от тях. Имаш ли някаква представа какво количество смята да купи?
— Според мен той се кани да купи толкова, колкото ярдитата са в състояние да му осигурят.
— Някаква идея колко може да е това?
— Килограми. Не знам дали ще са десет или сто. Не знам до какви количества е достигнала търговията с дрога сега.
— Окей. Сега следва най-важният въпрос. Смяташ ли, че можеш да се обадиш на Мислович и да блъфираш, като го заплашиш, че ще провалиш сделката му с ярдитата?
— Какво имаш предвид?
— Ти трябваше да си мъртва. Но не си. Обаждаш му се. Казваш му, че ти е писнало вече да бягаш. Заплашваш го, че ще отидеш в полицията и ще кажеш каквото знаеш за него. Заявяваш му, че искаш своя дял от сделката с ярдитата, иначе ще го натопиш яко. Казваш му, че вече действаш на своя глава. Че аз съм мъртъв. Че искаш своя дял, иначе той е мъртъв.
— Какво получава той, ако се съгласи?
— Мълчанието ти. Освен това, ти ще се съгласиш да напуснеш страната и да изчезнеш. Казваш му, че затова ти трябват парите. Казваш му, че ямайците ще те убият, ако не заминеш някъде, където ще бъдеш в безопасност и ще можеш да започнеш живота си отначало.
— Това не би било никак зле.
— Накарай го да повярва.
— Мога да се опитам. Макар че не съм сигурна как ще реагира на една заплаха.
— Тогава го направи така, че да реагира в твоя полза. И евентуално да разберем колко време остава до следващата му покупка от ярдитата.
— Може би трябва да действам, като му дам да разбере, че знам за предстоящата му голяма сделка.
— Ще изчакаш да видиш дали ще отрече?
— Да, точно така.
Девлин помисли за миг и каза:
— Окей. Опитай по този начин. Това е заключение, което не ти е било трудно да направиш.
— Нещо друго?
— Да. Накарай го да намрази ярдитата. Кажи му, че те са се издънили в опитите си да те убият и че ти си жива и смяташ да си го върнеш тъпкано на всяка цена, освен ако не се откупи.
— И ще му кажа да побърза. Щом имам парите, ще се махна.
— Правилно. Много добре.
— Какъв хитрец си!
— Какво?
— Искаш да ти казвам истината, а него да излъжа.
— Да. Лъжи го както искаш, но го накарай да повярва на всяка дума, която му казваш.
— Разбирам, че имаш много високо мнение за мен, Джак.
— Сега това няма значение.
— Караш ме да се чувствам като…
— Като какво?
— Като някаква измамница.
Девлин не отговори. А и тя не настоя.
— И докъде ще ни доведе това?
Девлин я погледна.
— Ще имаш шанс да оживееш, стига да успееш.
— Не за това те попитах.
— Не те разбирам.
— Не? Или сега само ти имаш право да задаваш въпроси?
— И какво по-точно искаше да ме попиташ?
— Дали все още се интересуваш от мен. Дали все още…
— Те обичам?
— Да. Кажи ми.
— Да ти кажа какво?
— Все още ли ме обичаш?
Девлин извърна поглед и запали мотора. После отново се обърна към Ани.
— Точно сега това няма значение. Не и ако умреш или свършиш в затвора.
— Надявам се да не стане нито едното, нито другото.
— Така че нека сега да си проведеш разговора.
Девлин подкара назад през Кингс Роуд и се насочи към „Дрейкът“. Погледна часовника си. Все още разполагаше с достатъчно време преди срещата му с Уолдрън. Той забеляза няколко будки с улични телефони веднага след площад Кадоган. Спря колата и се обърна към Ани:
— Хайде, скъпа. Ти си на ред.
Тя излезе от колата и тръгна към най-близкия телефон. Изглеждаше ядосана, точно каквато на Девлин му се искаше да бъде. Той я проследи как влиза в будката и набира номера. Тя почака малко, остави слушалката, и набра друг номер. Докато чакаше да се получи връзката, той виждаше как къса разлепените из будката обяви, рекламиращи услуги на проститутки: „Блондинка с едри бомби“, „Красива масажистка от Таити“, „Мъничка индийска красавица“, „Робиня“, „Дисциплина“, „Водни спортове“, „Уроци по рисуване“, „Свиря на флейта“, „Услуги всякакви“, „Уроци по гръцки“. Една по една тя ги мачкаше и ги пускаше на пода. Беше ядосана. Направо бясна. Добре, помисли си Девлин. Добре. Точно тази емоция, той знаеше това, щеше да й помогне да звучи убедително. Тя заговори в слушалката. Девлин виждаше ясно, че е изпълнена с решимост. През повечето време говореше тя. Ето, сега сочеше с показалеца си. Размахваше го във въздуха пред себе си. Някой я прекъсна и тя се заслуша. После Девлин я чу да крещи и се уплаши да не би да отиде твърде далеч. Опасяваше се, единственият й избор да не се окаже да затвори. Но тя продължаваше. Започна полека да успокоява топката. Да снижава темпото. Да умилостивява Мислович.