Тя поговори още една минута, но Девлин вече знаеше, че е победила. Още половин минута и се свърши. Когато излезе от будката, тя се усмихваше. Влезе в колата, все още възбудена от положеното усилие.
— Утре. Ще е подготвил за мен пет хиляди лири утре. Аз трябва да му се обадя и да разбера къде да ги получа.
— Добре, Ани! Много добре.
— Щом е съгласен да ми даде толкова много, сделката му с ярдитата трябва да е доста голяма.
— Така изглежда.
— Колко жалко, че никога няма да видя тези пари.
— Няма. Освен ако не искаш да те застрелят.
След като Ани затвори телефона Мислович седна угрижен. Обаждането й го бе сварило неподготвен в апартамента му на площад Дорсет. Току-що беше излязъл от банята след сутрешния си душ и бръсненето. Денят му още не беше започнал, а вече му го бяха съсипали. Долу издрънча входният звънец. Мислович отиде до интеркома и пусна Зенко.
Когато Зенко влезе в дневната, Мислович все още седеше по бельо и се чудеше какво да предприеме.
Зенко му хвърли неспокоен поглед и попита:
— Какво има?
— Тия тъпи животни, ярдитата, не могат да убият една шибана жена.
— Какво е станало?
— Няма значение.
— Оправили ли са американеца?
— Да, но тя все още е жива. И истинският проблем е тя. Отвориха ни се прекалено много проблеми, с които да се оправяме. Писна ми от тия черни копелета! Заемаме се сами.
Мислович вече беше взел решение. Зенко виждаше как го обзема решимост. Ето това беше командирът, когото той боготвореше. Мислович поемаше нещата в свои ръце. Зенко седна и зачака заповеди.
Мислович се изправи и закрачи напред-назад из стаята. Беше облечен само по чорапи, шорти с кантове и старомоден потник.
— Зенко, слушай ме сега. Имаме да свършим много работа.
— Окей.
— Това ченге, дето го използваш. Той е изгорял.
— Сигурен ли си?
— Ако още не е, скоро ще изгори. Сега те ще намерят кой ни е бил ухо. Трябва да бъде отстранен. Но можем да го използваме още веднъж, преди да се отървем от него.
— Как?
— Трябва да изтеглим пари за покупката довечера. А ни трябват и малко пари, за да укротим тази жена. Ще използваме ченгето. Допълнителните мерки за сигурност в банката ще ни помогнат. И ще го използваме да я подмами за парите, които иска. Това, че ще ги получи от едно ченге, ще я накара да се почувства по-сигурна. Появява се и тогава убиваме и двамата. Можеш ли да се свържеш с него?
— Да, мисля, че мога.
— Добре. Свържи се по телефона с твоите хора. Разбери къде е той и му се обади. Кажи му, че ще го чакаме при банката. Кажи му, че ни трябва за тегленето и предаването на едни пари. Ще му платим уж за услугите от тях. Предупреди го още, че ще ни трябва и за друга работа.
— По кое време?
— По обяд.
— Окей. Друго?
— Прати ли Джейк да огледа склада на ярдитата?
— Да. Ще се върне с информацията днес следобед.
— Добре. Чудесно. Хайде, да тръгваме. Трябва да се облека. Намери твоето ченге и да е на линия.
Сержант Патрик Рейли също седеше по долни дрехи до маса, залепена до стената на малка кухня. Беше си у дома, в Баркинг, в мизерния си едностаен апартамент, забит в една редица неприветливи, небоядисани къщи на мрачна улица. Точно там, където се полагаше на Патрик Рейли.
Той пушеше първата си цигара без филтър за деня и отпиваше от чаша слабо, подсладено кафе, което беше престояло прекалено дълго в автоматичната кафеварка.
Кафето имаше отвратителен вкус, но жена му отказваше да го прави по друг начин. То представляваше единственият лукс в техния горчив живот. Тя можеше да се излежава в леглото и да знае, че има поне едно нещо, което можеше да стане, без тя да го направи сама. Рейли се бе сдобил с кафеварката от едно десетгодишно момче от Карибите, което ги продаваше на Електрик авеню в Брикстън. Не беше платил за нея, като в замяна на това не бе арестувал момчето за търговия с крадени стоки. Кафеварката завърши пътя си като подарък за госпожа Рейли, а тя не желаеше да се отказва от каквито и да е придобивки, които Рейли можеше да й предложи.