Девлин беше оставил Уолдрън да изпомпва Рейли. Просто седеше и гледаше втренчено обезумелия от страх полицай, напомняйки му мълчаливо със своето присъствие какво го очаква, в случай че се опита да ги излъже. Когато Рейли изпя всичко, той погледна умолително Уолдрън, за да получи неговото разбиране. Но Девлин му отне всякаква надежда.
Той се изправи и заяви:
— Той ти пробутва лайна, Уолдрън. Врели-некипели. Прекратявате сделка с дрога. Те обжалват или пробутват подкуп, или каквото още там могат да направят във вашия съд и в най-добрия случай биват осъдени на една-две години затвор. Това не е достатъчно. Излез оттук и ме остави да се оправя с тази отрепка.
Рейли сграбчи ръката на Уолдрън и я стисна, като не му позволи да се дръпне.
— Не! Не излизай! Сделката с дрогата е само началото. Югославяните могат да ви заведат при онези копелета, ярдитата. Те бяха тези, които натиснаха спусъка срещу вас и вашите приятели, господин Девлин. Можем да ги спипаме. Мислович ще се обърне срещу тях. С него можете всякак да се споразумеете. Ще ги спипате всичките. Ще ги обвиним в убийство. В предумишлено убийство.
— Може би е прав — обърна се Уолдрън към Девлин.
— Да, а може би просто е един говнар. Не мога да се доверя на този пор.
Уолдрън отново погледна към Рейли, сякаш искаше да му каже: „Девлин има основания. Докажи, че греши“.
— Той бърка — изломоти Рейли. — Дайте ми възможност. Ще го докажа. Останете с мен, докато им помогна да изтеглят парите. После ще ви отведа при тях и при ярдитата. Ще ги спипаме всичките на едно място и край.
Уолдрън кимна, обърна се към Девлин и каза:
— Можем ли да поговорим за секунда?
Уолдрън се изправи и отведе Девлин в другия край на стаята. Двамата застанаха с гръб към Рейли и заговориха тихо, за да не може да ги чуе. Но той ги наблюдаваше внимателно, за да открие някакъв знак на надежда.
— Ти сериозно ли? Не мога да разбера дали не играеш — попита Уолдрън.
Девлин се бе поуспокоил, но отговорът, който последва, не бе толкова успокоителен, колкото му се искаше на инспектора.
— Понякога не съм сигурен в себе си.
— Боже мой, човече, ти ме плашиш!
— Добре. Но тъй или иначе постигнах целта си. Мисля, че го доведохме до това, което искахме. Да го оставим да направи това, което предлага. Можеш ли да намериш хора, които да проследят тези копелета до ярдитата, след като изтеглят парите?
— Да. Абсолютно. Сега разполагам с нещо солидно. Мога да изискам хората, които ще ми трябват.
— Можеш ли да се оправиш до обяд?
— Да.
— Добре. Направи го тогава. Но гледай да си сигурен, че Рейли не играе пак двойна игра.
— Не мисля, че ще посмее да се опита повече. Но няма да го оставя сам, докато не дойде моментът за това.
— Добре. Събери си хората и бъди готов. След като си вземат парите, нещата ще се задвижат бързо. Съветвам те да предприемеш необходимите мерки и да имаш на разположение въоръжен екип. Ако се опиташ да разбиеш тези типове, играта може да загрубее. Видя колко огнева мощ изсипаха върху мен.
— Прав си. Ще се свържа със Специалните части и ще поискам да бъдат в готовност. След като разберем накъде отиват югославяните с парите, ще ги извикаме.
— Можеш ли да осигуриш това, от което ще имаш нужда?
— Ще трябва да използвам няколко връзки. Томас Крейтън, командирът на тази част, е мой колега от колежа. Давали сме заедно патрул през първите две години служба. Запазихме много добри отношения след това. Той ще ми осигури хората си. Троянските подразделения и Сините барети са добре обучени. Можем да се справим с това, ако се наложи.
— Колко души можеш да осигуриш?
— Колкото са нужни. Тук не сме много ласкави към главорези, обикалящи из улиците с автоматично оръжие. Ако се наложи, ще повикаме и военната полиция. Разполагаме с най-добрите бойци в градски условия в целия свят.
— Да, двадесет и пет годишната ви практика в Белфаст.
— Точно така.
— Добре. Убеди Рейли, че ще му позволиш да ти помогне, но гледай да му дадеш да разбере, че това е последният му шанс. Кажи му, че ако те прекара, аз се заклевам, че ще му бръкна през сливиците и ще му извадя шибаното сърце през устата. Накарай го да повярва.