Уолдрън подкара бързо из Лондон и успя да докара Рейли на ъгъла на Лондонската стена и Мургейт две минути след дванадесет часа.
Уолдрън бавно зави с необозначения полицейски седан на ъгъла и спря на колоната от лондонски таксита, чакащи на една стоянка по протежението на улица Мургейт. Беше се прикрил добре и въпреки това имаше добра видимост към входа на банката. „Барклис“ беше последната от няколкото банки, които заемаха цялото каре. Намираше се на първия и втория етаж на пресечката на Мургейт и Саут Плейс.
Уолдрън наблюдаваше как Рейли енергично се отправя към входа на Мургейт стрийт и застана отпред в очакване на Зенко. Преди Рейли да стигне до входа, Уолдрън чу, че някой чука на прозореца. На тротоара стоеше детективът, който му бе помогнал да организира наблюдението на Беруик стрийт. Казваше се Джими Риналди. Беше около тридесетгодишен набит, як италианец с късо подстригана коса и тридневна брада. Риналди беше облечен в джинси, кафяв кашмирен пуловер и три четвърти черно кожено яке.
Той отвори вратата на колата и седна до Уолдрън. После подаде на главния инспектор малка радиостанция и каза:
— Паркирали сме ей там, срещу банката и сме готови да последваме когото ни кажеш. Намираме се в белия микробус. Ако се влеят в трафика, ще ги прихванем. Ако завият обратно ей оттук, можеш да тръгнеш след тях и да държиш връзка с нас по радиото.
— Чудесно. Колко време разполагам с вас?
— Ние с Едуардс трябваше да разследваме взлом и изнасилване край пристана, но се измъкнахме и дойдохме тук. Онази работа може да почака малко. Трябва да се срещна с един агент в четири, но дотогава можеш да разчиташ на нас.
— Чудесно. Радиостанциите настроени ли са на една честота?
— Да.
Уолдрън и Риналди говореха, без да свалят очи от Рейли пред входа на банката. На Уолдрън му се искаше той да има вид на човек, който ще издържи, докато югославяните се появят. Но се съмняваше в това.
— Нещо друго?
— Чух, че Фентън те търси.
— Мръсен негодник!
— Като говорим за негодници, надявам се, че ще излезеш с нещо по-сериозно за твоето детективче, колега.
— Ще изляза. Кой следи ярдитата?
— Витковски и Джонсън. Третия човек от екипа им не го познавам. Мисля, че днес е в съда. Само двамата са. Ако твоят наркобос се окаже на едно от двете места, би трябвало да го намерят без особени главоболия. СКО ще те свърже с тях.
— Окей, Джими. Благодаря ти. Задължен съм ти.
— Надявам се да свършиш добра работа. Айде.
Младият детектив отвори вратата на служебния седан, скочи на улицата и бързо се отправи към своя микробус. Точно тогава един червен сааб спря пред входа на банката откъм страната на Мургейт.
Зенко седеше на задната седалка. Роланд, едрият телохранител от главната квартира на Беруик стрийт, беше зад волана. Плешивото туловище на някакъв мъж се бе разположило отпред на седалката. Казваше се Радич.
Рейли ги забеляза и се приближи с измъчена походка към колата. Зенко свали стъклото на прозореца и го попита:
— Какво става с теб, Рейли? Приличаш на скапано лайно.
— Имам махмурлук, ако нямаш нищо против.
— Вие ирландците сте големи пияници.
— Мисли си каквото искаш, Зенко. Парите у вас ли са?
— В банката са. Това е Радич. Иди с него. Вземи парите и ги донеси тук.
Зенко направи знак на Радич да излезе от колата. Той се приведе и се измъкна, нарамил голяма кожена чанта. Имаше форма на правоъгълна кутия и се отваряше отгоре по средата.
Зенко кимна и Радич я подаде на Рейли.
— Рейли, питай за госпожица Рейнолдс. Покажи й значката и идентификационния си номер. Вземи парите и ми ги донеси. Ще ти дам пари и после си отиваш, но дръж връзка с мен. Може би ще ни потрябваш за нещо утре.
— Добре.
Рейли взе чантата и се запъти към входа. Зенко се обърна към Радич и му заговори на хърватски:
— Стой близо до него. Тоя шибаняк ходи, сякаш е хванал маясъл или нещо такова. Действай.
Радич последва Рейли в сградата.
Първият етаж обслужваше фирмени сметки. Едно стълбище по-горе се намираше отделът за частни клиенти. Радич посочи към ескалатора, водещ към втория етаж. Рейли стъпи на него, благодарен, че не му се налагаше да се качва по стъпалата. Радич го последва. Докато се изкачваха нагоре, Рейли изведнъж усети, че стомахът го присвива. Явно беше от кафето, кодеина и страха.