— Защо?
— Няма значение. Мислович там ли е?
— Не съм го видял, но предполагам, че е тук. Взеха Рейли със себе си. Предполагам, че ще искат да разберат от него къде са им отишли парите.
— И аз така предполагам.
— Какво направи с тях? Колко са?
— Не съм ги броил.
— Достатъчни ли са, за да се купят килограми кокаин?
— Да.
— Защо ги взе? Сега как ще направят сделката с ярдитата? Какво точно целиш?
— Само гледай и ще разбереш. Много скоро всичко ще ти стане ясно.
— Какво ще ми стане ясно?
— Ами онова, което ще стане по-нататък.
Уолдрън съобрази, че Девлин едва ли ще стане по-открит.
— А Рейли? — попита той.
— Какво Рейли?
— Не можем просто ей така да го оставим там.
— Защо не? Че нали тъкмо там му е мястото, по дяволите!
Уолдрън се замисли за миг и не можа да не се съгласи.
— Бих се обзаложил, че той няма да излезе жив оттам — рече той.
— Толкова по-добре. На теб какво ти пука, Уолдрън?
— Пука ми само от това дали няма да ме питат защо не съм му се притекъл на помощ и не съм го измъкнал.
— На твое място просто бил премълчал, че съм знаел къде се намира. Ако ме попитат, ще кажа, че Рейли ми се е обадил, че ще бъде еди-къде си и че те моли да отидеш там.
— Е, и аз съм отишъл, но не съм предприел нищо.
— Чакал си го.
— Искаш да кажеш да дам вид, че съм знаел точното му местонахождение?
— Доколкото разбирам, на това място са съсредоточени много обекти. Откъде, по дяволите, би могъл да знаеш къде точно се намира той?
— Така е.
— Разбра ли къде е Оливър?
— Да. Той се намира в един склад в Хакни, близо до реката Лий.
— Река?
— Всъщност, по-скоро канал. Този район не ми е много познат. Би ли ми казал какво точно смяташ да правиш, Девлин?
— Защо ти трябва да знаеш?
— Защото съм замесен.
— Не толкова, че да ти навреди.
— Откъде си толкова сигурен?
— Виж какво, Уолдрън, казах ти, че нямаш избор. Трябва да го преглътнеш и да изиграеш своята роля.
— Моята роля в какво?
— В последната битка. Взех парите, за да накарам югославяните да си помислят, че ярдитата са им ги откраднали.
— Какво?
— Чу ме много добре.
— Защо, по дяволите, правиш това? Как го направи?
— Няма значение. Просто разбери, че покупката на дрогата сега е нещо второстепенно. Гледай югославяните да тръгнат след ярдитата. Бих те посъветвал да подготвиш хората си да овладеят положението. Няма да е лесно.
— Ами ако не повярват, че ярдитата са го направили?
Девлин знаеше, че Уолдрън няма да престане да задава въпроси, докато не получи отговор.
— Защото те мислят, че грабежът е извършен от наемния убиец на Оливър. Тялото му е пронизано от техни куршуми и лежи на ъгъла, недалеч от банката. Той носеше черна маска за ски, зелен пуловер и тъмни панталони.
— Боже мой, Девлин, как си успял да им скроиш всичко това?
— Едвам.
— Кой го уби?
— Питай човека на Мислович. Онзи, дето прилича на булдог, облечен е в кафяв костюм.
— Той е тук.
— А ти знаеш къде съм аз, така че престани да се притесняваш. Продължавай да следиш двете групировки. Подготви частите си. Онези, дето имат оръжие. Скоро ще ти се наложи да направиш толкова арести, че да задоволиш всички, дето искат да ти подпалят задника. Изиграй си добре ролята и ще станеш герой.
— Глупости! Аз съм изкупителната жертва, каквото и да стане. Ако имам късмет, само ще ме разжалват до обикновено ченге. Сега какво смяташ да правиш?
— Ще поспя. Обади ми се, ако Оливър или Мислович се раздвижат.
Девлин затвори. Уолдрън продължаваше да се мъчи да подреди нещата в ума си, докато се връщаше към микробуса. Той почука два пъти на вратата и Едуардс му отвори.
— Има ли развитие?
— Не особено. Изпразниха сааба и му смениха номерата, но засега това е всичко.
Уолдрън седна и се замисли как да се защити, в случай че Рейли не излезе от склада на югославяните. Не му отне много време да съобрази, че съветът на Девлин попадаше в десетката.
— Е, добре, приятели, тази играчка май загрубява, както сигурно вече се досещате. Главният ни проблем в момента е сержант Рейли. Искам да бъдем съвсем наясно по този въпрос. Не искам да бъдете обвинени в каквото и да е, ако той не излезе жив оттук. Тъй че ето какво точно се е случило. Вие сте наблюдавали Беруик стрийт, точно където и без друго трябваше да бъдете. На мен ми се е обадил Рейли във връзка с един човек на име Мислович. Рейли ми е казал да го чакам тук. Аз съм ви се обадил на мястото за наблюдение на Беруик стрийт. Но не преди един и петнадесет. Преди около половин час. И не са ви извикали да отидете при „Барклис“ в центъра. Казано ви е било да се срещнете с мен на този паркинг до пазара. Когато сте пристигнали тук, съм ви казал, че съм говорил с Рейли и че той е трябвало да се срещне с мен тук. Щял е да ни каже — да ми каже — дали Мислович е тук. След което сме щели да влезем и да го арестуваме. Разбрано?