Детективите от района на Хакни, на които Уолдрън беше възложил да издирят Оливър, наблюдаваха склада на разстояние от няколко карета. Никога досега не бяха виждали толкова много ярдита, събрани на едно място. Беше очевидно, че положението става изключително сериозно. Те се обадиха и Витковски беше свързан директно с Уолдрън, който седеше в микробуса с Риналди и Едуардс.
Съобщението му беше ясно: ярдитата се подготвят за война. В склада имаше поне тридесет души. Витковски настоя да се обадят на главния си началник-група в участъка и да го предупредят за ситуацията. Уолдрън им каза непременно да го сторят и да се махат оттам. Той самият вече бе отправил три призива до Крейтън в Отдела за специални операции. Уолдрън не знаеше как Девлин го бе постигнал, но съзнаваше, че няма никакъв избор. Скоро на лондонската полиция предстоеше да се включи в една истинска малка война. Уолдрън знаеше, че Мислович подготвя същото нещо като Оливър. Вече бяха преброили двадесет и седем индивида, които влизаха и излизаха от склада на отсрещната страна на улицата. Каквото и да бе подготвил Девлин, скоро то щеше да излезе извън контрол.
— Окей — каза Уолдрън на Риналди и Едуардс. — Видях вече достатъчно. Вие двамата се махайте оттук. Идете и намерете онзи информатор, пристава в Прокуратурата. И ви напомням още веднъж, вие нямате нищо общо с тази работа.
Риналди нямаше нужда да му се повтаря.
— Имаш го. Ние изчезваме. Желая ти късмет.
Когато Уолдрън влезе в колата си, радиостанцията му запука. Прозвуча гласът на началника на Отдела за специални операции Томас Крейтън.
— Тук Крейтън.
— Да, сър. Джеймс Уолдрън.
— Уолдрън, какво мога да направя за теб?
Уолдрън си даваше сметка, че от тук нататък цялата му полицейска кариера щеше да виси на косъм. Всяка дума, която произнесеше, всяко съобщение, щеше да се записва от Скотланд Ярд. Старшите регионални началници щяха да се намесят в операцията. Главните началник-групи на участъците в Хакни и Сити щяха да бъдат в течение. Крейтън щеше да уведоми помощник-комисаря, който на свой ред щеше да предупреди главния комисар. Преди края на деня комисарят на столичната полиция почти със сигурност щеше да наблюдава операцията, която Джеймс Уолдрън предстоеше да разгърне.
Уолдрън беше обмислил и предвидил всичко. Планът му щеше да проработи само ако Патрик Рейли се окажеше мъртъв. Ченгето сигурно щеше да се превърне посмъртно в герой, но Уолдрън предпочиташе да заложи на първото и да преживее второто.
— Сър, запознат ли сте със случая с източноевропейската банда, с която си имаме работа напоследък?
— Да. Ожесточените престрелки във вашия участък. В центъра имаше още една такава пушилка. Двете свързани ли са?
— Да. Доста е напечено в нашия участък. Страхувам се, че ситуацията продължава да ескалира.
— Давай нататък.
— Един от сержантите ми е попаднал на обект, където е струпано автоматично оръжие.
— Продължавай.
— За съжаление, има голяма вероятност да са го пленили. Трябваше да се срещна с него, но още не се е появил.
— Какво е предположението ти?
— Мисля, че са го затворили някъде.
— Защо?
— Ще ви обясня, но сега не това е главният ми проблем.
— А кое?
— Тук са се събрали около тридесетина източноевропейци, които изглежда се готвят да предприемат нападение.
— Нападение над кого?
— Над банда ярдита в Хакни.
— Уолдрън, къде се намираш сега?
— В една кола в близост до пазара „Спитълфийлдс“.
— И кога стана всичко това?
— През последния час. Имам информация, че източноевропейците се канеха да се срещат със своите контрагенти ярдита в един склад близо до река Лий в Хакни. Мястото се намира зад Хомъртън Роуд. Предполагахме, че става дума за покупка на дрога, но сега ми се струва, че подготвят нещо като въоръжен набег върху тамошния склад. Ако може да се съди по досегашните им действия, изглежда се въоръжават, и то тежко.
— А какво става с твоя сержант?
— Не знам. Ще стоя тук, докато той излезе или те се появят заедно с него.
— Колко души казваш, че са?
— Според мен тук има около тридесетина човека. Тежковъоръжени. Имам сведения, че ярдитата в Хакни също разполагат с доста оръжие. Опасявам се, че Отделът за специални операции трябва да се намеси.
— Смея да кажа, Уолдрън, че ако не те познавах лично, щеше да ми е много трудно да повярвам на всичко това.