— Да. Но за съжаление всичко това е вярно.
— И какво искаш от мен?
— Мисля, че ситуацията изисква пълна мобилизация. На ваше място щях да изкарам всички сили, с които разполагам. Според мен ще си имаме работа с около шестдесет тежковъоръжени мъже. Много от тях с автоматично оръжие. Не бих препоръчал да се намесваме тук, на пазара — нямам представа колко цивилни граждани работят тук.
— И аз не смятам, че това е добър вариант. Вече сме изкарали екипи, които се опитват да контролират нещата в близост до този район. Там същите хора ли действат?
— Не знам, сър. Може би.
Последва пауза.
— Разглеждам картите на зоната на Хакни. Ще да е някъде в Хакни Уик — отново се обади Крейтън.
— Не съм го търсил на картата.
— Хомъртън Роуд, казваш.
— Да.
— Откъде знаеш за този обект?
— Има го във файловете ни. В последните няколко дни се занимавам с този случай.
— Добре, Уолдрън. Правя го изключително по твоя молба. Ти твърдиш, че в момента наблюдаваш тридесет въоръжени индивида Ай-Си 1, които според доклада ти, се канят да тръгнат масирано и да нападнат група от Ай-Си 3, наброяваща също тридесетина души. Това ли е твоят доклад?
— Да, сър.
— Добре. Сега ще задействам СО команда. Призовавам две подразделения ТО 19 за борба с безредици, всички Троянски подразделения и всички налични отделения на Сините барети. Къде е точното ти местонахождение?
— Аз съм на паркинга в района на пазара, на площад Спайтал, източно от сградата на пазара за цветя. Намирам се във форд сиера, регистрационен номер L711FXD.
— Записано. Остани на позиция. При никакви обстоятелства не се намесвай. Изпращам към теб ТВП и проследяващ екип. В момента тръгва полицейски хеликоптер за въздушно наблюдение на района. Остани на подслушване, Джеймс, и чакай заповедите ми.
— Слушам, сър.
На Уолдрън му беше ясно, че си подсигурява гърба, но също така и че разгръща широкомащабна операция. Ако Уолдрън се окажеше прав, Отделът за специални операции щеше да направи голям удар. Кариерата на Крейтън щеше неимоверно да дръпне нагоре. Ако Уолдрън грешеше, Крейтън беше записал разговора и щеше да се защити.
Уолдрън се размърда неспокойно на предната седалка на колата. В района на пазара движението беше слабо. Всъщност, обстановката изглеждаше толкова необичайно спокойна, че за момент Уолдрън се зачуди дали информацията за ситуацията нямаше да се окаже силно преувеличена от негова страна заради твърдението на Девлин, че предстои жесток сблъсък. Но не, изстрелите при банка „Барклис“ бяха истина. Броят на хората, които бе видял да влизат в склада също не беше илюзия. И докладът на Витковски от Хакни също не беше измислен.
А и въоръжените подразделения, които Крейтън беше задействал, определено си ги биваше. Подразделенията за борба с безредици ТО 19 се състояха предимно от специалисти, най-едрите и яки полицаи от целия персонал на лондонската полиция, наброяващ около тридесет хиляди мъже и жени. Основно, те бяха въоръжени с палки и щитове. Предназначението им беше да държат под контрол уличните безредици. Щяха да бъдат използвани за блокиране на цялата зона около склада. Ако някои от карибските съседи от околните жилищни блокове и къщи се разбушуваха заради престрелката в квартала, отредите за борба с безредиците щяха да ги държат под контрол, далеч от активната зона.
Троянските подразделения, състоящи се от по трима души, щяха да се използват за прикритие и за единични атаки на определени места, на подчинение на тактиците.
Главната атака щеше да бъде поверена на Сините барети. Тези мъже бяха от корпуса за бързо реагиране в рамките на Столичната полиция. Всички те бяха отлично тренирани, тежковъоръжени с карабини МР5 „Хеклер & Кох“, готови да поразят смъртоносно избраната цел, както и да влязат в ръкопашен бой. Сините барети не носеха по време на акция прословутите си памучни барети. Сега те бяха екипирани с шапки на карета, за да се виждат по-лесно. Но името „Сини барети“ се беше запазило. Действаха на отреди от по дванадесет души. Уолдрън нямаше представа колко такива отделения можеше да хвърли Крейтън, нито пък знаеше с точност количеството и вида въоръжение, с което разполагаха. Но това, което знаеше със сигурност, бе, че Крейтън щеше да приложи едно правило — масирана военизирана атака. Доколкото го познаваше, Крейтън може би щеше да координира със Скотланд Ярд възможността за намеса и на армията.