След като прехвърли алпинисткото въже през противопожарната стълба, той направи клуп за себе си от единия край и се заиздига, дърпайки с двете си ръце другия. Хвана се за ръба на платформата и се покачи на нея. След две минути Девлин се бе изкатерил по железните стъпала до покрива.
Той се прокрадна до ръба на покрива и хвърли поглед надолу. Беше си помислил, че приличащата на укрепление сграда сигурно е изоставена, но забеляза голям асфалтиран паркинг и съоръжения по които разбра, че се намира на покрива на електростанция. Отпред имаше паркирани няколко коли и камиони. Девлин се придвижи до страната на покрива срещу склада на Оливър и огледа участъка от птичи поглед. Точно на север, на около шестдесетина метра, тантурестият, олющен склад на Оливър се виждаше като на длан, загърбил мудно течащата вода на плавателния канал.
Девлин измъкна мощния си бинокъл и огледа улицата пред склада. Отвън стоеше някакъв мъж, който изглежда пазеше портала. Повечето останали сгради в карето изглеждаха необитаеми. Един малък камион премина по тъмната улица, осветявайки района, докато преминаваше.
Девлин си припомни ясното двуизмерно изображение на уличната карта, която беше проучвал. Тя показваше бели улици, заобиколени с розови и зелени тревисти участъци, прорязани от сините вени на водните пътища. Истинските улици се оказаха тъмни и мръсни.
От своя наблюдателен пункт Девлин можеше също така да хвърли поглед отвъд склада, към обраслата с растителност зона и зад нея, към тъмните, почти неподвижни води на плавателния канал.
По улицата не се забелязваше някаква активност, но Девлин не пропусна да види, че високо в небето бавно кръжеше полицейски хеликоптер. Беше толкова високо, че едва се долавяше шумът от двигателите му. Той се скри в хладната сянка в ъгъла на парапета на покрива. Беше сигурен, че не са го забелязали, но също така беше сигурен, че полицията разполага с достатъчно силни оптични уреди за наблюдение в хеликоптера, с които можеха да го забележат, ако решаха да го търсят.
Изглежда, че до този момент Уолдрън бе изпълнил първата част от своя план. Присъствието на полицейския хеликоптер подсказваше, че те струпваха сили.
Засега нямаше какво повече да прави. Той се облегна в сянката на парапета и зачака.
36.
За Мислович чакането беше приключило. От хората, които бяха пристигнали, той подбра двадесет и пет души. Всеки от тях беше въоръжен с АК-47 и пълнител с тридесет патрона. Всички мъже боравеха много добре с това бойно оръжие. В различните си версии то широко се използваше в целия Източен блок. Със своята скорострелност от шестстотин изстрела в минута и с по-малките си, леки куршуми, АК представляваше съвършеното оръжие за близко нападение, каквото Мислович планираше.
Вече бе получил доклад от човека, когото Зенко бе изпратил на разузнаване. Той знаеше разположението и бе съставил план за атака. Заповедите, които издаваше на хората си, бяха прости. Опитът го бе научил, че колкото по-проста е заповедта, толкова по-голяма е вероятността тя да бъде изпълнена по време на битката.
Зенко повтори заповедта на всеки един поотделно:
— Когато получите сигнал, влизате и стреляте по всеки чернокож, докато престанат да мърдат. Не си засичайте огневата линия. Не стреляйте един срещу друг.
Зенко разпредели хората в пет коли, докато той самият и Мислович се качиха в червения сааб, който Оливър щедро им бе подарил.
С тях имаше още двама пътници — идиотът от Беруик стрийт, Боби, и един жилав ирландец, облечен в черен работен комбинезон, когото едва ли някой досега беше забелязвал. Той носеше очила с кръгли метални рамки, косата му бе подстригана късо и имаше вид на механик. Не разговаряше с никого и докато останалите мъже се събираха, той си вършеше работата в сааба. Никой, освен Мислович не му знаеше името, а той знаеше само първото име на човека — Лиам.
Зенко нямаше никаква представа какво щеше да прави ирландецът, камо ли идиотът. Жменко караше сааба. На него изглежда изобщо не му пукаше за тия двамата.
По пътя за Хакни разговорите във всички коли варираха от буйни закачки до нервни коментари.
Вътре в склада Оливър беше накарал хората си да направят подръчна маса от шперплат, дебел сантиметър и половина, поставен върху блокчета от бетон. Върху грубия шперплатов плот беше поставена блестяща алуминиева кутия пълна с нещо, което трябваше да наподобява кокаин. Двама мъже стояха от двете страни на масата и я охраняваха с последните две автоматични пушки МАК-10, които бяха останали на Оливър. Само на една от пушките пълнителят беше напълно зареден. Оливър отстъпи назад и огледа декора. Инсценировката беше съвършена. Точно като във филмите. Очакваше, че югославяните ще останат впечатлени.