Всичко беше пълна фалшификация. Увитият в пластмаса прах беше пудра захар. Пакетите бяха предназначени да привлекат вниманието на югославяните, тъй че да не забележат хората, които Оливър внимателно беше разположил из склада. Десет от тях се намираха горе на мецанина, разположени така, че да могат да стрелят към приземния етаж в смъртоносно кръстосващи се огневи линии.
Още десет имаше на самия приземен етаж, скрити встрани по ъглите и покрай стените. Един мъж пазеше на портала отвън на улицата. Тежката стоманена врата на релси беше плътно затворена.
Отвън, под навеси и в сенките на север и на юг се бяха изпокрили още дузина мъже.
Оливър знаеше, че Мислович ще дойде с въоръжена охрана. Но нямаше начин, който и да било от тях да успее да излезе жив от склада.
А на „Спитълфийлдс“ Уолдрън видя как първите коли на Мислович напускат склада. Във всяка от тях имаше по петима въоръжени мъже. Той се обади на Отдела за специални операции и Крейтън се отзова незабавно. Той каза на Уолдрън, че неговите екипи ще проследят колите на Мислович и че Уолдрън трябва да кара до улицата, минаваща покрай локомотивните депа на западната страна на гара Ливърпул. Там той и Уолдрън ще се срещнат, ще се качат на един от четирите дежурни хеликоптера на Столичната полиция и ще отлетят до склада в Хакни.
Уолдрън бързо подкара по улиците. Железопътните депа се намираха на по-малко от километър разстояние и той пристигна бързо, но големият полицейски хеликоптер вече беше там. Шумът на тътнещия му двигател беше много по-силен, отколкото очакваше. Един полицай от Отдела за специални операции го отведе в участък, встрани от железопътната линия. Крейтън седеше пристегнат с колан на една от седалките с широка усмивка на лицето. Носеше на главата си карирана шапка като онези на Сините барети и натовско яке с означения за ранга му. Под якето се виждаше бяла служебна риза и вратовръзка. Приличаше повече на военен, отколкото на полицейски служител. Имаше вид на човек, който се наслаждава на кризисното положение.
— Джеймс! Качвай се! Искаме да пристигнем там преди тях — успя да надвика той рева на машината.
Когато се качи в тромавия вертолет, Уолдрън разбра защо Крейтън беше толкова въодушевен. Вдигането на частите в бойна готовност беше станало толкова бързо, че не бе останало време останалите полицейски началници да се намесят. Крейтън оглавяваше най-мащабната въоръжена операция в историята на Столичната полиция. Успехът щеше да му осигури място в историята на институцията. Уолдрън не смееше и да си помисли какво можеше да струва за кариерата и на двамата един евентуален провал.
Седалката до Крейтън беше празна. Един полицай с по-нисък ранг бе заел мястото зад Крейтън. Беше млад мъж в цивилно облекло. Неговата карта беше на верижка, овесена на врата. Беше много слаб и толкова нервен, че леко потреперваше, но Уолдрън не бе сигурен дали треперенето му не се дължеше на вибрациите от мощния двигател. Накрая реши, че на младия човек не му харесваше много да е тук.
Крейтън надви рева на мотора:
— В седемнадесет и тридесет ще разполагам с цели двеста души, струпани долу! Подай ми картата, Уилям — обърна се Крейтън към помощника си.
Младият полицай му подаде увеличено фотокопие на карта на улиците, прегъната така, че да показва зоната около склада.
Дебелият показалец на Крейтън обиколи очертания на картата червен кръг.
— Тук е складът, ако адресът ти е верен. Ти си сигурен за него, нали, Джеймс?
— Сигурен съм.
— Оттатък, от другата страна на канала, има някакво игрище. От склада не се вижда. Нашите екипи би трябвало да се намират там в момента. Ще бъдем извън погледа им, но достатъчно близо, за да се придвижим и да обкръжим мястото, когато потрябва.
Уолдрън посочи два участъка на картата и му извика в отговор:
— Хората ще трябва да минат през Ийстуей. Могат ли да го направят достатъчно бързо, за да отцепят тези пресечки?
Крейтън посочи един район на север.
— Ще разполагаме с достатъчно екипи на игрище Вик Фийлд, които да го направят.