— Защо не преместим един контингент тук при Марбли Грийн? Така те ще могат да блокират предния или задния край на склада и да ограничат също така Хомъртън Роуд.
Крейтън огледа внимателно картата.
— Югославяните вероятно ще дойдат по моста Лий — добави Уолдрън. — Те няма да ви забележат, ако сте дислоцирани южно и западно.
Крейтън проследи пръста на Уолдрън и се съгласи.
— Добра идея! След което ще ги затворим тук, тук и тук. Каналът ще им попречи да се оттеглят на изток.
— Имаме ли връзка с екипите, които са след тях?
— Да, сър. Можем всеки миг да ви свържем.
— Тръгнали ли са към Хакни?
— Да, сър.
Крейтън потупа пилота по рамото.
— Окей, да тръгваме — нареди той.
Докато Крейтън обсъждаше оживено операцията с неколцината други офицери от полицията, Уолдрън отново огледа внимателно картата.
Той посочи реката, минаваща зад карето, в което се намираше склада и попита Крейтън:
— Ами канала?
— Какво канала? През него не могат да минат. Ако тръгнат покрай брега, ще ги хванем от единия или от другия край. Можем да ги проследим от въздуха. Точно сега там има наш разузнавателен хеликоптер. Трябва да намерим някой покрив или висока точка над земята. Но което ние не видим, хеликоптерите го виждат. Те ще ни информират за всичко, което става в района.
Уолдрън разбра, че Крейтън не приема повече предложения, затова млъкна.
Помощник-пилотът се извърна и обяви:
— Контролната кула ни разреши излитане. Докладват от Хакни, че първите групи са вече в района на парка.
Уолдрън се обади:
— Имате време да ги придвижите.
Крейтън не му отговори. Вместо това каза на помощник-пилота:
— Свържи ме с Джоунс в Липет Хил.
Уолдрън се отпусна на седалката и се загледа навън през прозорчето. Крейтън започна да издава заповеди, за да придвижи половината от хората си на позиция към Марбли Грийн. Уолдрън разбра, че Крейтън не само му бе повярвал за това, което предстоеше да се случи, но дори бе приел съвета му.
— Джеймс! — извика силно Крейтън.
— Да?
— Ако стане някой гаф с тая работа, ще ми скъсат задника.
— Не се тревожете, сър.
— Няма да ме разочароваш, нали?
— Не, сър. Няма.
— Добре.
Полицейският хеликоптер се издигна бавно над земята, после бързо набра височина и зави наляво. Изведнъж целият Лондон се озова под тях. Вече нямаше връщане назад, помисли си Уолдрън. Освен ако не поискам да скоча.
Студеният дъжд беше попрестанал малко, но перката ореше нощното небе и Уолдрън гледаше струйките влага, които се стичаха по прозореца му. В кабината беше доста студено. Докато хеликоптерът се спусна на тревистото поле в Хакни, Уолдрън вече бе премръзнал. Трябваше да стисне зъби. Дали това беше само от студа?
Крейтън чевръсто скочи от кабината, зареден с енергия. Студеният вечерен въздух и ситният дъжд не бяха му подействали. Той закрачи през полето към групата мъже, които го чакаха. Уолдрън тръгна след него, въпреки че не беше сигурен какво трябва да прави в този момент. Знаеше, че изведнъж беше станал безполезен. Той си бе изиграл ролята — неговата роля, според плана на Девлин. Прищя му се дори да прескочи до близката кръчма и да му удари едно уиски, докато всичко свърши.
Уолдрън погледна часовника си. Беше пет без десет. Пресметна, че не им оставаше много време да се доберат до мястото, преди да пристигне колата на Мислович.
Крейтън беше посрещнат от главния началник-група на участъка в Хакни, от главния тактически съветник по специалните операции и от екип от трима мъже от Сините барети, екипирани с бронебойни жилетки. Двама от сините барети носеха карабини „Х&К“, а третият държеше специално, заплашително на вид оръжие за борба с масови безредици.
След пет минути Крейтън беше издал заповеди на всички, които имаха нужда от тях и се затича към необозначената камионетка, която щеше да закара него, помощника му, главния тактически съветник и тримата телохранители от Сините барети на избрания наблюдателен пункт.
Крейтън премина на бегом покрай Уолдрън и извика:
— Хайде с нас!
Твърде късно е да се скрия в нощта, помисли си Уолдрън.
Крейтън и неговият антураж бяха направили същия избор като Девлин. На тях обаче не се налагаше да се катерят по противопожарната стълба. Те направо влязоха в сградата и се изкачиха по вътрешната стълба, водеща до покрива. На Девлин едва му стигна времето да прескочи парапета и да се спусне малко по противопожарната стълба, преди те да изскочат на покрива.