Девлин тихо се спусна по стълбата и опря гръб плътно в стената на сградата. В тъмните си дрехи, наполовина прикрит от металната конструкция на аварийната стълба трудно щяха да го забележат, дори ако мъжете отгоре гледаха право към него. Всъщност, Девлин се радваше, че бяха решили да кацнат над него. Тъй като вниманието им беше изцяло погълнато от предстоящата битка и тъй като бяха на открито, мъжете на покрива естествено говореха високо. Девлин чуваше почти всяка тяхна дума. Вече бяха забелязали колите на Мислович, навлизащи по улиците, северно от склада. Девлин погледна през бинокъла си и преброи шест коли. Бронирана каравана спря и запълни по-голямата част от улицата едно каре северно от склада. Заприличаха му на карнавален кортеж, който се бе изгубил по пътя.
Горе на покрива Крейтън раздаваше на висок глас заповеди по телефона да започнат придвижването на силите в зоната. Първо трябваше да тръгнат Троянските подразделения, които бяха по-мобилни, за да отцепят ключовите пресечки около склада. След това пеша щяха да настъпят Сините барети. Най-накрая отрядът за борба с безредиците щеше да оформи трети външен пръстен, за да отцепи зоната за външни лица, както и за вътрешни, които биха се опитали да напуснат района.
Долу на улицата Зенко беше първият, който излезе от червения сааб. Той обиколи всички коли, пълни с хора на Мислович. Даде на шофьорите последни указания. Три от колите се оттеглиха. Крейтън, двата наблюдаващи отгоре хеликоптера и Девлин следяха как колите се отдръпват през тихите тесни улички наоколо и заемат позиция откъм южния край на улицата, на която се намираше складът. Саабът и другите две коли останаха на север от склада. Беше очевидно, че Мислович възнамерява да атакува от двете посоки.
Зенко се върна при сааба и го закара до пресечката, точно на ъгъла преди склада на Оливър. Другите две коли го последваха и паркираха плътно зад него.
Единствените останали коли, които се движеха в зоната, бяха Троянските подразделения на Крейтън, карани от първокласни шофьори, които бяха тренирали с месеци. От високия си наблюдателен пункт Девлин хвърли поглед към мощните роувъри, настъпващи по задните улици на Хакни, стичащи се от няколко сборни пункта към пресечките около склада. Позициите, които те заемаха, бяха доста далече от вероятното полесражение, но щяха ефективно да блокират всякакъв изход от зоната.
След като всяко ТВР се озова на определената му позиция, тричленните отделения бързо превърнаха колите си в противокуршумни барикади. Те покриха превозните си средства с покривала „Кевлар“ и подредиха пред тях бронебойни щитове, за да си осигурят допълнителна защита. Най-накрая монтираха мощни прожектори на подходящи места, откъдето щяха да могат добре да осветят улиците в подходящия момент.
Но засега всичко ставаше на тъмно. Девлин не можа да види добре нахлуващите в зоната части на Сините барети. Единствените различими шумове бяха гласът на Крейтън и статичното пращене на персоналните радиостанции.
Зад сцената на бойните действия, в Скотланд Ярд, в щаба на Отдела за специални операции на Олд стрийт и в техния тренировъчен център в Липет Хил, положението беше съвсем различно. От многобройни приемници се изливаше поток от съобщения. Куп старши офицери във всеки един от тези щабове отговаряше на въпросите и наблюдаваше операцията. Едва ли някой си правеше илюзията, че всичко тече безпроблемно. Много лесно всичко можеше да се превърне в пълен хаос. Над двеста тежковъоръжени мъже с изопнати нерви се движеха из тъмните участъци и улици в район, който никой не познаваше достатъчно.
Някъде, далече в тъмната нощ, в продължение на няколко секунди зави полицейска сирена, после замлъкна. Девлин си представи как хората над него са стиснали зъби от безсилие, в очакване дано сирената замлъкне. Той се усмихна. Нечий задник щеше да пострада. Но той остана доволен, че сирената бе прозвучала. В зоната беше станало прекалено тихо. Сякаш някакъв звяр, крачещ из джунглата, беше накарал птичките да замлъкнат. Но много скоро обичайният за един градски пейзаж шум се възстанови. По някакъв странен начин това понижи напрежението и позволи на Девлин да се отпусне и да се съсредоточи. Той се облегна на тъмната, влажна тухлена стена и продължи да наблюдава и да се ослушва.