Чу как Крейтън изброява няколко обекта и реши, че това са местата, блокирани от неговите части. Девлин прецени, че скоро зоната щеше да бъде затворена от север, запад и юг. Така неблокирана оставаше само източната страна на склада, ограничена от канала. Зачуди се дали Столичната полиция разполага с полицейски лодки. Те можеха да се използват за патрулиране по водните пътища и в този случай — за предотвратяване на бягство в източна посока. Всъщност, Столичната полиция наистина разполагаше с плавателни съдове, но за това се бяха сетили прекалено късно. Преди всичко те патрулираха по Темза и в момента две моторници с мъка си пробиваха път през лабиринта от канали, за да се доберат до Хакни.
Девлин забеляза някакво раздвижване в началото на улицата, където беше паркиран червения сааб на Мислович. Той проследи как югославянинът слезе от колата заедно с един дребен човек, облечен в мръсни сини джинси и яке на бели и сини карета. Девлин фокусира бинокъла си и забеляза, че дребният мъж носи светложълта платнена чанта, преметната през рамото му, с името и фирмения знак на Сайкъл Месинджър Сървис. Това беше Боби, идиотът от главната квартира на Мислович.
Боби постоянно кимаше, докато Мислович му говореше нещо. Девлин видя как Мислович нежно го обърна към входния портал на склада откъм улицата, потупа го по гърба и го побутна да върви.
Зенко се обърна към Мислович.
— Не мога да повярвам, че оставяш всичко това в ръцете на един кретен.
— Млъкни. Той е страхотен.
Мислович, Зенко, Крейтън, Уолдрън, ярдитата на Оливър, както и неколцина от бандата на Мислович наблюдаваха как Боби се приближава решително до вратата, отваря я и влиза вътре. Зловещо спокойствие и тишина настанаха, когато момчето изчезна зад притварящата се врата.
37.
Девлин трябваше да се пригоди към влагата и студа. Липсата на движение не му позволяваше да генерира достатъчно телесна топлина. След като всичко беше така утихнало долу, на дванадесетина метра височина той се чувстваше, сякаш бе съвсем сам. Дори пращенето на радиостанциите горе на покрива замлъкна.
Хората на Мислович чакаха в колите си, чиито двигатели бръмчаха тихо. Крейтън с още над двеста полицаи в района също чакаше. Ярдитата, скрити в двата края на карето, също чакаха. Единственият признак за присъствието им беше леката миризма на марихуана, която се разнесе, след като един от тях запали цигарето си.
Оливър беше поставил извън склада само един пазач, за да не разтревожи Мислович. Пазачът стоеше сам и сякаш никак не му се искаше да е там.
Вътре в склада също беше много тихо, но по-светло, отколкото на улицата. Оливър беше включил голите луминесцентни лампи по тавана. Искаше хората му да имат добра видимост.
Когато Боби стигна до склада, той каза на мъжа отвън, че носи пратка за господин Оливър. Понеже изглеждаше съвсем безопасен, той го пусна да влезе. Беше толкова кльощав, длъгнест и странен на вид, че никой не можеше да заподозре никаква заплаха в негово лице. Той пристъпи в приземния етаж на склада и се огледа. Близо до вратата стояха двама пазачи. Единият от тях постави ръка на гърдите му, а другият прегледа куриерската му чанта и го претърси. След като привърши, той му каза:
— Дай ми пакета.
Той му подаде малък издут плик, закопчан с телбод и увит със скоч от всички страни. Заедно с пакета му подаде и папка с формуляр.
— Трябва да разпишеш — каза той на мъжа.
Пазачът не му обърна внимание и тръгна към Оливър с плика в ръка. Боби го последва, протягайки папката.
— Господине, трябва да се подпишете за пратката.
Настояванията на Боби привлякоха вниманието на Оливър. Той забеляза своя човек с някакъв пакет в ръката и подтичващия след него Боби. Бяха вече по средата на помещението, когато Оливър извика:
— Махнете го тоя навън.
Пазачът се обърна към Боби и му каза:
— Ей, ти! Омитай се. Веднага!
Боби се спря. Крясъците го изненадаха и всичко се обърка. Той се обърна и се насочи към вратата. Беше решил да забрави за папката и подписа, и да се съсредоточи над онова, което Мислович му бе казал, че е най-важното.
Той тръгна назад към портала. Човекът на Оливър го проследи за миг и се обърна отново, за да предаде на Оливър малкия и издут плик.
Останалите не обърнаха внимание на Боби. Никой не забеляза, че той се отклони от малката врата, през която бе влязъл. Сега той закрачи право към голямата стоманена портална врата на релси, която затваряше целия фронт на склада.