Оливър също така не обърна внимание на Боби. Цялото му внимание беше съсредоточено върху плика. Докато го оглеждаше за адрес на подателя, Боби продължи да крачи напред. Приближаваше се към голямата врата и си мърмореше нещо под нос. Беше толкова съсредоточен, че държеше главата си приведена. Това, което си повтаряше непрестанно, беше: „Зеленото, зеленото“.
Отвън, Крейтън все още се намираше на покрива и наблюдаваше всичко, което ставаше в карето пред склада. Той знаеше, че Мислович бе пристигнал с коли, пълни с хора. Знаеше, че нещо трябва да стане. Но досега не беше се случило абсолютно нищо значително.
Точно в този момент Девлин забеляза известно раздвижване на улицата. Той погледна през бинокъла си и видя, че червеният сааб завива по ъгъла и бавно продължава към предната част на склада. Когато се озова успоредно на склада, шофьорът даде назад и зави под ъгъл, така че колата се насочи точно срещу голямата врата на склада.
Девлин следеше маневрата. Колата спря на около десетина метра от склада. Отначало Девлин си помисли, че се готви да отвори вратата с челен удар, но нямаше достатъчно място, за да набере скорост.
Един дребен мъж излезе от сааба и застана до вратата на шофьора, която остана отворена. Това беше ирландецът, Лиам. Той се наведе в колата и започна да ровичка нещо под седалката.
Ако Девлин можеше да надникне вътре в колата, планът на Мислович щеше да му стане по-ясен. Лиам беше променил някои неща в подаръка на Оливър. Ключът за запалване на кормилния ствол беше премахнат, така че нямаше нужда от ключове. Вместо това беше инсталиран кормилен ключ. Сега Лиам беше натиснал ръчката на ключа надолу, така че воланът не можеше да се върти. Предните колелета на колата бяха насочени право напред.
Но най-грубата добавка към устройството на сааба беше разположена на предната седалка. Това беше един блок шлака. Той вдигна тежкия блок и го постави върху педала на газта. Тежестта избута педала до пода. Запаленият двигател забръмча на триста хиляди оборота в минута.
Вътре в склада, Боби почти беше стигнал до голямата врата. Отвън пазачът тръгна към червения сааб, който бе насочен право към входа на склада. Беше убеден, че се канят да разбият вратата с колата.
Лиам се изправи и затвори вратата на колата. Той се усмихна на пазача, сякаш му казваше: „Да, ела насам и ми помогни с тази проклета кола“. Пазачът се обърка. После забеляза, че Лиам държи някаква метла в ръката си и още повече се обърка. Той насочи оръжието и бавно тръгна към Лиам.
Вътре в склада един от пазачите най-после забеляза Боби и изкрещя:
— Не! Ей, тъпако! От другата врата.
Често бяха наричали Боби тъпак. Това не му хареса още първия път, когато му се бе случило, не му хареса и сега. Той се съсредоточи още повече. Трябваше да го направи. Продължи напред, докато не се озова пред правоъгълната кутия с бутони, закрепена на стената до стоманената врата. На кутията имаше два бутона. Единият бутон беше червен, а другият черен. Боби се замисли. Той се напрегна максимално, за да се концентрира. Може би за пръв път в живота си трябваше да направи заключение, основаващо се на дедуктивно съждение. Мислович му бе казал да натисне зелен бутон. Но тук нямаше зелен бутон. Имаше само черен бутон и червен бутон. Кой от двата трябваше да натисне? Боби застана, втренчен в двата бутона. Той присви очи и смръщи чело. Мислеше трескаво. Най-накрая му хрумна нещо. Той знаеше, че червеното означава „Стоп“. Така че сигурно не трябваше да натиска червеното, а черното. Натисна с палец черния бутон тъкмо в мига, в който Оливър бе успял да разкъса и отвори увития в скоч и защипан с телбод плик.
Големият електромотор, който завърташе лебедката, която издърпваше търкалящата се по релса голяма стоманена врата се пробуди за живот.
Вътре в плика имаше ключодържател с автомобилни ключове, увити във вестник. Към ключовете беше прикрепена бележка, на която пишеше: „Връщам ти колата“.
Оливър нямаше никаква представа какво можеше да означава това съобщение. Когато за част от секундата му просветна, че съобщението е от Мислович, чу звука на порталната врата, която бавно се отваряше.
Той вдигна глава нагоре, тъкмо когато Боби се промуши навън.
И след това всичко сякаш се разви за един миг.
Оливър изрева:
— Затворете шибаната врата!
Отвън, пазачът, който беше тръгнал към червения сааб, се обърна при звука на отварящата се врата. Докато се обръщаше, Лиам небрежно вдигна ръка и го застреля в лявото ухо. Мозъкът му експлодира и човекът се срути на асфалта.