Викът на Оливър накара двама мъже да се затичат към кутията с бутоните на вратата. Вратата вече бе отворена наполовина.
Мислович стоеше откъм северния край на карето и крещеше:
— Давай, Давай!
Боби тичаше с всичка сила към Зенко, който яростно му махаше с ръка да продължава.
Лиам стоеше невъзмутимо до ревящия двигател на сааба. Вероятно не чуваше виковете на Мислович. Беше търпелив и методичен човек. Просто изчакваше вратата да се отвори напълно.
Най-после един от хората на Оливър се добра до кутията с бутоните и удари с юмрук червения бутон. Вратата се спря по средата на пътя си за част от секундата, след което прещрака и тръгна в обратната посока.
Мислович крещеше:
— Давай! Давай!
Лиам забеляза, че вратата започва да се затваря и веднага използва дръжката на метлата, за да премести ръчката на скоростната кутия и да я нагласи от неутрално положение на първа. Трансмисията на сааба щеше за малко да се разпадне, когато огромната мощ на двигателя бе приведена в движение. Колелетата на колата се завъртяха достатъчно дълго на място, за да успее Лиам да издърпа ръката си от прозореца, преди гумите да зацепят и колата да се понесе напред.
Задницата поднесе и се изви, но ключът задържа волана в изправено положение и колата полетя към склада.
Трима мъже надникнаха иззад затварящата се врата. Колата се носеше напред, право към тях. Единият от тях намери време да зареди пушката си и да дръпне спусъка. Това изобщо не се отрази на носещата се напред кола, която тежеше поне тон и половина.
Тъкмо когато стоманената врата на склада се стесни до ширината на сааба, колата се бухна в нея. Колизията беше впечатляваща. Вратата бе избита от релсите си и зейна настрани. Покривът на сааба отхвръкна назад, като капак на рибна консерва.
Лиам беше специалист по взривни устройства на ИРА, който не бе упражнявал своя занаят след декларацията за примирие. Той изгаряше от желание да упражнява професията си и не жалеше усилия. Планът му беше саабът на Оливър да се блъсне в задната стена на склада, което щеше да взриви седемдесет и петте килограма високореактивен динамит, поставен в колата. Това от своя страна щеше да предизвика детонацията на четири възпламенителни бомби, поставени в кухините на четирите врати. Целта беше да се предизвика огромна експлозия.
Но Лиам не знаеше, че Оливър беше разположил покрай стените на склада редици смъртоносни оръжия. Мислович не беше споменавал нищо за засада. Когато колата изфуча вътре в склада, върху нея се изсипа градушка от пушечен огън от хората на мецанина и друга лавина от куршуми от другите на приземния етаж.
Ярдитата си мислеха, че стрелят по оня, който кара колата. Те нямаха никаква представа, че стрелят в движеща се бомба. Нажежените до червено куршуми възпламениха запалителните бомби преди колата да стигне до средата на склада.
Стени от огън изригнаха от двете страни на колата и огромно огнено цвете разцъфна от пода до тавана. Предницата на сааба се заби в задната стена на склада. Вместо да избухне преди запалителните бомби, динамитът експлодира няколко секунди след тях. Предизвиканата мощна ударна вълна вътре в склада във всички посоки бе толкова бързо, че пламъците излетяха и се разбиха във вътрешните стени и тавана на конструкцията.
В резултат на това всички по пътя им бяха обгорени за няколко секунди и след това изхвърлени назад с такава невероятна сила, че можеха да спрат едва след като се блъснат в нещо здраво.
Повечето мъже долу в склада бяха убити. Стрелците на мецанина бяха донякъде пощадени от ударната вълна и пламъците, но бяха обгорени и в безсъзнание. Кръв течеше от носовете и ушите им. Имаше спукани черепи, очи, овъглени в кухините им, и счупени кости.
В задната част на склада Оливър се беше озовал срещу колата, така че донякъде беше пощаден от пламъците. И тъй като се бе затичал назад, когато колата бе нахлула в склада, ударната вълна не бе го убила. Но все пак го бе повдигнала от пода и го бе запокитила в един прозорец с армирано стъкло на задната стена. Инерцията на тялото му и експлозията бяха разбили прозореца и той бе изхвърлен извън сградата. Летя три метра във въздуха, преди да се приземи с трясък сред храстите и бурените край канала. Приличаше на огромна, прекършена и обгорена парцалена кукла.
Отвън на улицата тътенът от експлозията прозвуча като мощно, изпуснато от огромна преса „у-у-омп“. Теренът се разтресе и иззад полузатворената врата бликнаха ужасяващи талази от тъмни, мазни пламъци.