Выбрать главу

Ръката на югославянина беше леко приведена, за да държи пистолета в положение за стрелба. Ако някой беше начертал знака Х върху кожата точно в центъра на леко извития бицепс на Мислович, то куршумът на Девлин щеше да проникне в точката, където двете линии се пресичат.

Мускулът се разкъса и горната кост на ръката се разтроши. Мислович се завъртя и се блъсна в оградата. Изненадващо, продължаваше да стиска пистолета, но по никакъв начин не можеше да дръпне спусъка.

Той се облегна безпомощен на оградата. Шокът от куршума сякаш предизвика късо съединение в мозъка му. Той не можеше да раздвижи крака и да побегне. Не можеше да отвърне с изстрел. Девлин спокойно преодоля разстоянието, което ги делеше, стисна го за гърлото, изправи го на крака и го блъсна отново в оградата. Задържа го така прикован, докато измъкваше пистолета от ръката му. Беше руски „Макаров“.

У Мислович все още беше останала достатъчно омраза и готовност за бой, защото той изръмжа и стисна яростно Девлин за китката.

Девлин го издърпа от оградата и още веднъж го блъсна в нея.

— Връщаш се обратно! Веднага!

— Мамицата ти! — изкрещя Мислович.

— Връщаш се при останалите!

Мислович направи усилие да се овладее.

— Почакай! Почакай малко. Не прави това. Аз струвам за теб десет пъти повече жив, отколкото мъртъв или в затвора. Не ставай глупак. Помисли какво правиш. Смяташ, че някакви си сто хиляди, разделени с продажните ченгета, е кой знае колко? Аз ще ти дам милиони. Мога да гарантирам безопасност за жената и детето.

— Млък!

Девлин завъртя Мислович и го забута назад към склада.

Мислович се затътри, превил ръката си, но не преставаше да говори.

— Какво се опитваш да направиш? Ти взе парите. Мислиш, че има някакво значение, ако ченгетата ме арестуват тук? И ако ме арестуват, какво? Ще изкарам някоя и друга година в затворите ви на лек режим и отново ще изляза.

Девлин не му отговори.

— Защо държиш толкова да се правиш на герой? Тази кучка, племенницата ми, те използва, както използва всички останали, включително и мъжа си.

Мислович се обърна, за да види реакцията на Девлин. Такава нямаше.

— Чу ли какво ти казах? Аз съм неин чичо, не на тъпия й съпруг. Тя те излъга, когато ти каза, че мъжът й е мой племенник. Всичко това нямаше да се случи, ако не беше тя.

Девлин отново не реагира.

— Тя е измислила цялата схема. Тя ме използва, за да разбере дали източникът на нейния мъж може да получи големи количества. Тя натисна здраво. Още от самото начало.

— Върви! — извика му Девлин.

Мислович се извърна с лице към него, отстъпвайки заднешком, като продължаваше да говори.

— Тя разиграваше наивния си съпруг, а сега води теб за носа. Той се докара до този край заради нея. Ти също щеше за малко да си го изкараш. Искаше да накарам ярдитата да я оставят, но аз не го направих, затова те извика.

Мислович се спря. Той застана с лице към Девлин. Самоувереността и чувството, че е господар на положението се бяха възвърнали.

— Кажи де! Каква полза имаш от всичко това?

Вместо отговор Девлин вдигна „Глок“-а и го насочи към главата на Мислович.

— Господин Милс, да не мислите, че не знам, че фамилното име на сестра ви е Мислович? Нима мислите, че не знаех, че Ани е затънала до гуша в този бизнес с дрога?

— Знаел си, че те лъже?

— Да.

— И защо тогава рискува живота си за една жена, която те лъже?

— Защото я обичах. Защото ти и останалите престъпни типове нямате право да я убивате. Защото дъщеря й не заслужава да умре. Защото съм прекалено вътре в нещата. Защото нещата се развиха прекалено бързо. Защото все още си губя ума, когато я погледна.

Мислович се усмихна саркастично.

— Ти си глупак, Девлин. Дръпни проклетия спусък и да се свършва. Ръката адски ме боли.

Девлин свали „Глок“-а. Той се вгледа за миг в Мислович и каза:

— Ти не заслужаваш и един мой куршум.

Мислович му изкрещя:

— Не ти стиска да го направиш. Е, викни ченгетата, червей такъв! Ще се озърташ през рамо, докато си жив.

Точно тогава някаква движеща се сянка зад гърба на Мислович привлече вниманието на Девлин. Откъм обгорелия буренак и боклуци зад склада, на около десетина метра, една фигура се препъваше към тях. Беше Оливър. Кожата от лявата страна на тялото му беше овъглена и разкъсана. Дрехите му се бяха впили в живата червена плът. Лявото му око беше затворено. Лицето и тялото му бяха изпосечени и нарязани от дебелото стъкло на прозореца. Вътрешните травми предизвикваха нетърпими пристъпи на болка през него, но пламъкът на омразата го изгаряше още по-силно. Той разпозна Мислович, макар и отзад, и с отчаяни и болезнени крачки се приближаваше, за да го довърши.