В този миг те чуха звука на асансьора, който спря на етажа. Вратата се отвори и Девлин излезе от него. Обърна се надясно и тръгна към вратата на Ани. После се спря и погледна номера на вратата вляво от себе си. Обърна се и се отправи в другата посока.
Хинтън го наблюдаваше през шпионката.
— Глупак — измърмори той.
Лионел продължаваше да чака на ъгъла, срещу апартамента на Ани.
Девлин продължи с небрежна походка в другата посока, вляво от асансьора. Когато стигна до края на коридора, той се спря, зави и изведнъж се затича.
Хинтън съобрази, че коридорите в тази сграда май обикаляха отвсякъде, при което, ако Девлин не разбереше, че номерата на апартаментите го водят все по далече от апартамента на Ани, той вероятно щеше да се озове зад гърба на Лионел.
Той натисна темето на Ани с пистолета си.
— Тоя шибан коридор обикаля отвсякъде, нали? — изръмжа той.
Ани тръсна глава и изстена от болка. Хинтън нямаше време да чака отговор. Той грубо я изблъска с крак от пътя си и продължи да я рита, докато не освободи достатъчно пространство, за да отвори вратата.
В този момент обаче Девлин се появи по коридора към апартамента на Ани. Сега той тичаше с пълна скорост, право към Лионел, който все още стоеше напрегнат, с лице в обратната посока и с вдигнат пистолет. Девлин нямаше оръжие. Британските закони бяха толкова стриктни, че забраняваха внасянето на лично огнестрелно оръжие в страната. Но Лионел имаше. И ако се обърнеше, Девлин беше мъртъв.
Колкото повече се приближаваше, толкова по-голяма беше вероятността Лионел да го чуе. В следващия миг той наистина го чу. Девлин се обърна и се прицели в носа на Лионел. Улучи го с цялата сила, на която бе способен, и с набраната скорост, която подсили удара. Носът му се счупи толкова лошо, че преградният хрущял изпука чак до костта на бузата. Девлин стрелна ръка към кръста на Лионел и отклони пистолета. В последния момент Лионел натисна спусъка, но куршумът се заби в пода. Девлин сграбчи горещата цев на автоматичния пистолет, изви го и го измъкна от ръката на Лионел, след което се извъртя и му нанесе зашеметяващ ъперкът, удряйки с подлакътницата си брадичката и разбивайки долната му дясна челюст. След това хласна устата на мъжа толкова бързо и с такава сила, че той прехапа езика си и три от долните му зъби се счупиха.
Краткият вик на агонизираща болка, който Лионел нададе, секна внезапно. Мозъчната му верига се прекъсна и той се срути в безсъзнание до стената срещу входната врата на Ани.
Хинтън рязко отвори вратата, вдигна пистолета и започна да стреля по посока на Девлин, без да има време да излезе навън и да се прицели.
Девлин се извъртя към стената от същата страна на коридора, където се намираше вратата на апартамента, за да излезе от огневата линия. Лионел нямаше толкова късмет. Два от хаотичните изстрели на Хинтън го улучиха. Единият проникна в шията му и разкъса каротидната артерия и задния край на счупената му челюст. Вторият куршум експлодира в гръдния му кош, отхвърляйки петото ребро, което накара нажеженото, плоско парче олово да се завърти около оста си и да обиколи гръдната кухина на Лионел, разкъсвайки десния бял дроб и раздробявайки на късчета мускулната тъкан. Накрая се заби в гръбначния стълб.
Ужасеното сърце на Лионел запулсира бясно и изхвърли кръв през разкъсаната артерия. Двуметрови алени струи оплискаха противоположната стена с такава сила, че Лионел бе окъпан от собствената си рикошираща кръв.
Веднага щом прекрати стрелбата, Хинтън затръшна вратата и се обърна. Ани я нямаше.
Първото обаждане за незабавна тревога на телефон 999 вече се бе получило в Скотланд Ярд. Обадил се беше един от паникьосаните съседи на долния етаж, за да съобщи, че в сградата се стреля. На операторката за спешни повиквания й се наложи да изкрещи на обадилия се да продиктува адреса и веднага го набра по системата СКО — Система за компютърно оповестяване. Веднага щом получи адреса, тя уведоми Отдела на Столичните полицейски сили в Тауър, че в техния район се стреля. Докладът за престрелката предизвика незабавната реакция на полицията.