Докато Хинтън стреляше към Девлин, Ани бе успяла да се изправи на крака и заднишком да се измъкне. Беше грабнала Елизабет от леглото й, с одеялото и всичко останало. Зашеметена, Елизабет бе ококорила очички. За части от секундата тя се бе опитала да се противи на майка си, но Ани й прошепна: „Аз съм, миличкото ми, аз съм“. Елизабет откликна на гласа й, уви ръчички около шията й и обгърна кръста й с крачета.
С цялата сила на обезумяла майка, бореща се за живота на своето дете, Ани се изправи с впилото се в нея телце и затича по коридора към кухнята.
Тъкмо когато Хинтън се канеше да се понесе към дъното на апартамента, за да убие Ани, три деветмилиметрови куршума отекнаха в ключалката и бравата на входната врата. Секунди, след като Хинтън бе затръшнал вратата, Девлин бе стрелял с пистолета на Лионел.
Трите деветмилиметрови куршума не само разбиха ключалката, те отхвърлиха вратата назад с такава сила, че пантите й се изкривиха.
Офицерът с най-висок чин в подразделението на Тауър беше само помощник-инспектор, но той добре познаваше изискуемите процедури за действие при въоръжен инцидент. Първото му обаждане беше до СО-19 — отдела за Специални операции, които задействаха две ТВП — транспортни средства за въоръжено противодействие, наричани Троянски подразделения, всяко под командата на добре обучени и опитни инспектори от СО. Следващите обаждания бяха за уведомяване по съответната командна верига на участъка на Тауър, което в този случай означаваше инспектор и главен инспектор. Всяко подразделение в Лондон бе своевременно сигнализирано чрез системата СКО. Цялата операция щеше да се наблюдава от Главния щаб на Скотланд Ярд.
Хинтън нямаше никаква представа за въоръженото противодействие на полицията, което щеше да му се струпа на главата след не повече от дванадесетина минути. Единствената му грижа беше мъжът, който стреляше през входната врата. Хинтън отстъпи заднишком от вратата и отвърна на огъня, докато петте патрона в пълнителя на неговия „Чартър Армс“ не свършиха.
Ушите на Девлин пищяха от изстрелите в затвореното пространство, но той знаеше, че настъпилата пауза означава презареждане. Искаше да действа бързо, преди противникът му да успее да презареди, но нямаше никаква представа колко души имаше в апартамента и какво щеше да завари от другата страна на вратата.
Хинтън, макар възбудата му от предстоящото убийство да ескалираше, стоеше в коридора на апартамента и хладнокръвно зареждаше оръжието си, патрон по патрон.
Ани стоеше на задната врата и ръцете й отчаяно опипваха превъртащата се ръчка на старата ключалка. Порезните рани, които Хинтън й бе нанесъл, кървяха и правеха ръцете й хлъзгави. Тежината на прегърналата я Елизабет я затрудняваше да пази равновесие. Сигурно нямаше да може да отвори вратата.
Хинтън привърши с презареждането, но вместо да стреля по Девлин, се обърна и се втурна към задната част на апартамента. Първата му работа беше да убие Ани. След това щеше да убие непознатия, който си беше позволил да попречи на неговото жертвоприношение.
Девлин разбираше, че трябва бързо да нахлуе в апартамента. Погледна оръжието в ръката си. Беше компактна „Берета“. Доколкото Девлин си спомняше, пистолетът можеше да побере в магазина си пълнител с тринадесет или с осем патрона. Но какъвто и пълнител да имаше, нищо не можеше да му гарантира, че е бил пълен в момента, в който го бе измъкнал от ръката на Лионел. Можеше да има и девет заряда, както и нито един. Пълнителят бе за осем патрона. Вкара първата гилза в магазина, за да прецени по напрегнатостта на пружината на пълнителя колко патрона оставаха. Стори му се, че разполага поне с още три патрона.
Девлин хвърли поглед към Лионел. Беше мъртъв. Пъхна отново пълнителя на мястото му, пое си дъх, оттласна се от стената и се извъртя към прага на апартамента. Пусна един изстрел към тавана и се хвърли ничком зад дивана в дневната.
Запътилият се към дъното на апартамента Хинтън се спря и пусна три изстрела по посока на дневната. Куршумите се забиха в стената зад Девлин и вдясно от него.
Девлин погледна за мишена, в която да се прицели, но Хинтън се бе притаил в дъното на коридора.
При екота на стрелбата Елизабет изпищя. Ани я притисна здраво и най-после успя да направи последното завъртане в ключалката, след което бавно отвори тежката желязна врата.
Хинтън стоеше неподвижен в коридора. Нямаше представа, че апартаментът е със задна врата. Все още искаше да убие Ани, но не желаеше да бъде застрелян, докато го прави. Помисли си, че може би първо трябва да убие човека пред него. Да, каза си той. И то бързо, защото стрелбата със сигурност вече бе вдигнала полицията на крак.