— Бих те посъветвал да вземеш за себе си нещо по-тежко.
— Разбирам.
— Каквото прецениш.
— Ясно.
— За колко време смяташ, че ще дойдеш дотук?
— Имам всичко под ръка. За един час.
— Много добре. Благодаря. Довиждане.
Девлин затвори телефона, но не и Бен. Той продължи да слуша сигнала „свободно“.
Тюел запристъпва тромаво като нетърпелив новобранец, който се чуди какво да предприеме. За миг Бен си помисли, че момчето може и да не го направи, но сгреши. Тюел изведнъж пъргаво пое към изхода.
С леко и бързо движение Бен отпрати билярдната топка към главата на мулата. Тя профуча на около педя разстояние и се тресна в стената до изходната врата. В залата за снукър имаше още шестима души плюс управителя. Всички те извърнаха погледи, за да видят какво става. Никой не промълви дума, освен Тюел, който изкрещя:
— Какво, по дяволите, правиш, шибан тъпанар?
— Стой си на мястото.
— Майната ти! — Няма начин едрият дебелак да ме хване, помисли си Тюел. Той се изпъна, посочи с пръст Бен и изкрещя: — За какъв се мислиш бе, че ще ме замерваш?
Бен остави слушалката, но не помръдна от бара. Тюел продължи към изхода, бълвайки псувни и заплахи.
В този момент Бен се спусна след него. Тюел застина от изненада при светкавичното движение на Бен. Стъписването му отне една ценна секунда и той не успя да се изниже през изхода навреме. Преди вратата да хлопне, Бен вече бе набрал пълна скорост. Тюел се бе озовал навън и бе взел първите няколко стъпала надолу, без да поглежда назад. Ако го бе направил, щеше да се удиви от лекотата, с която Бен се подпря на ръба на последната маса между него и изхода и я прескочи, сякаш го беше правил всеки ден.
Тюел вече стъпваше на втората група стъпала, когато Бен блъсна вратата, взе осемте стъпала на две гигантски крачки и се приземи на площадката с такъв тътен, че плочата завибрира. Не бе нужно Тюел да се обръща, за да разбере, че го бяха хванали в капана. Как, по дяволите, този грамаден кучи син го бе настигнал толкова бързо?
— Говно — процеди той.
Обърна се и видя на горната площадка застрашително надвисналия Бен, само на десетина стъпала от него. Но жилавият мулат беше нагъл. Той измъкна автоматичен нож от задния си джоб и замахна към Бен.
— Мамицата ти, тъп дебелак! Не ме приближавай, че ш’те изкормя!
Той изпъна ръка с ножа, насочен към Бен, и заотстъпва заднишком към металната врата на стълбата.
Бен го изгледа отвисоко. Арогантната заплаха го вбеси:
— Остави парите на стълбата и ще те пусна да си идеш. Дължиш ми тридесет и пет лири.
— Ти не си спечелил последната игра.
— Щях да я спечеля, ако беше останал.
Тюел на драго сърце щеше да остави парите. Но, за жалост, ги нямаше. Той се обърна и побягна към вратата.
Търсеше си го. Бен предвидливо се бе запасил с още една билярдна топка. Той я запокити с такава сила, че когато тя удари Тюел по гърба, счупи две от ребрата му. Нещастникът залитна напред и блъсна главата си във вратата.
Бен слезе бавно, вдигна го от пода за колана, отвори вратата с ритник и го изхвърли на улицата. Тюел се стовари върху паважа, като ожули рамото, лявата си буза и коляното. За негов късмет, все още стискаше ножа в ръката си. Извъртя се и замахна към Бен, които се бе спрял на достатъчно разстояние, за да избегне върха на острието. Бен изрита ръката на Тюел с такава сила, че счупи радиалната му кост, точно над китката. Ножът отхвърча на улицата.
Бен повдигна Тюел и го запокити върху покрива на една кола. Сграбчи предния джоб на джинсите му и го отпра. Беше празен. Продължи със следващия джоб. Същата работа. Разкъса панталоните му. Никакви пари.
Преобърна го и тъкмо се канеше да разкъса и задните му джобове, когато мулатът изврещя:
— Стига бе! Нямам пари!
Бен се спря.
— Тогава няма да залагаш, момченце!
— Ти ме прекара!
— Млък.
Тюел затвори уста.
Бен го обърна така, че да може да го вижда. Заби големия си пръст в лицето му и каза:
— Не са само парите, които ме дразнят. Ти ме дразниш повече. И цялата измет на тази земя като тебе. Не ми се мяркай пред очите. Ако те видя, току-виж съм си помислил, че се влачиш подире ми, за да ме убиеш, но аз ще те убия пръв. А сега се пръждосвай, по дяволите!
След което Бен зашлеви Тюел достатъчно силно, за да му разкървави носа, блъсна го още веднъж върху покрива на колата, обърна се и закрачи обратно към залата за снукър.