— Радвам се да го чуя. Когато не дойде, за да купиш поръчаното от теб, започнах да се чудя. Като търговец на произведения на изкуството аз разчитам на постоянните си клиенти да държат художниците ми заети. Също така очаквам да изпълняват ангажиментите си.
— Разбрано. Именно по тази причина съм тук. Имам нужда от заем. В къщата си имам една празна стена, която трябва да бъде запълнена с твоите картини, но днес няма да мога да платя.
Бенлоиз се усмихна, разкривайки подредените си дребни зъби.
— Боя се, че не правя подобни сделки. Трябва да платиш за произведенията, с които ще напуснеш сградата. И защо лицето ти е покрито?
Леш пренебрегна въпроса.
— В моя случай ще направиш изключение.
— Не правя изключения…
Леш се дематериализира през помещението, прие форма зад гърба на Бенлоиз и опря нож в гърлото му. Гардът до вратата посегна към пистолета си с вик, но е трудно да се прицелиш, когато сънната артерия на шефа ти е на път да бъде пробита.
Леш просъска в ухото на Бенлоиз.
— Прекарах наистина тежка седмица и ми писна да играя по човешките правила. Имам най-доброто намерение да запазя отношенията ни и ти ще го направиш възможно не само защото ще е от полза и за двама ни, но и защото ще го приема много лично, ако не стане така. Знай едно, не можеш да се скриеш от мен и няма място, на което да идеш и аз да не мога да те открия. Няма достатъчно здрава врата, че да ме държи настрана. Няма човек, когото да не мога да надвия и няма оръжие, което да използваш срещу мен. Такива са моите условия… Искам нещо голямо, което да запълни стената ми и ще го отнеса със себе си на мига.
А когато научеше кои са чуждестранните му контакти, можеше и да се отърве от копелето… но това щеше да е твърде прибързано в този момент. Латиноамериканецът държеше канала за стоката към Колдуел и това беше единствената причина нещастникът да получи шанса да обядва по-късно този ден. Вместо да се срещне с погребалния си агент.
Бенлоиз внимателно си пое дъх.
— Енцо, новите картини трябва да пристигнат тази вечер. Когато това стане, опаковай една и…
— Искам стоката сега.
— Ще се наложи да почакаш. Не мога да ти дам нещо, което нямам. Ако ме убиеш сега, няма да получиш нищо.
— Кучи син. Шибан кучи син.
Леш се замисли колко му беше останало в багажника… Даде си сметка, че дори в момента екзалтацията, предизвикана от кокаина, започваше да отшумява и отстъпваше място на летаргията.
— Къде? Кога?
— В същия час и на същото място, както винаги.
— Добре. Но сега искам мостра. — Той притисна ножа към гърлото на Бенлоиз. — И не ми казвай, че си останал съвсем на сухо. Това ще ме направи нервен… И раздразнителен. За твоя информация никак няма да ти се отрази добре, ако се изнервя.
След миг Бенлоиз промърмори:
— Енцо, върви и му донеси мостра от новите творби на художника.
Стоящият в другия край на помещението очевидно имаше трудности с осмислянето на случващото се, но пък да види как някой изчезва пред очите му сигурно беше ново изживяване за него.
— Енцо, върви веднага.
Леш се усмихна под превръзките си на мумия.
— Да, не се бави, Енцо. Аз ще се грижа за шефа ти, докато те няма.
Бодигардът излезе заднешком и след миг те чуха стъпките му по стълбите.
— Значи ти си достойният заместник на Преподобния — отбеляза Бенлоиз притеснено.
О, някогашния прякор на Ривендж в света на хората.
— Да, поех директно бизнеса.
— У него винаги е имало нещо различно.
— Мислиш, че този мръсник е бил специален? — прошепна Леш. — Почакай да ме видиш мен.
В имението на Братството Куин седеше на леглото си, облегнат на таблата. Върху едното му бедро лежеше дистанционното управление, на другото крепеше чаша с текила, а плътно до него?
Добрият стар капитан Безсъние.
Екранът на телевизора пред него осветяваше тъмната стая. Беше включил на сутрешните новини. Оказа се, че полицията е открила онзи хомофоб, когото беше обработил в пряката до бара за пури, и го бяха откарали в болницата „Свети Франсис“. Мъжът беше отказал да опише нападателя си или да даде обяснения за случилото се, но нямаше да има никакво значение, даже и да си отвореше плювалника. В града имаше стотици кучи синове с пиърсинги, татуировки и кожени дрехи, така че полицията можеше да го целуне отзад.