И бездруго загубенякът нямаше да каже нито дума на когото и да било… И Куин беше готов да заложи левия си тестис, че повече никога през живота си нямаше да посмее да закачи гей. Дойде ред за последните новини за онова, което хората бяха нарекли „Клането във фермата“… Наред с фактите имаше и много истерични преувеличения. Секти! Ритуални жертвоприношения! Стойте си вкъщи след падането на мрака!
Всичко това, разбира се, беше базирано на косвени улики, защото униформените разполагаха единствено с последствията, но не и с труповете. И въпреки че самоличността на някои изчезнали отрепки започна да изплува на повърхността, това нямаше да ги доведе доникъде. Оцелелите след нападението на Братството вече бяха завършени членове на Обществото на лесърите и никога нямаше да бъдат видени или чути от бившите си приятели или семействата си.
Така че в общи линии на хората им оставаше единствено да се заемат с почистването. Не им бяха нужни полицейски ограничителни ленти, а много четки и около тон препарат за под. Ако си въобразяваха, че някога щяха да „разрешат“ този случай, ченгетата само щяха излишно да си хабят подметките и химикалките. Онова, което в действителност се беше случило, беше като призрак, чието присъствие усещаш, но никога нямаше да го уловиш.
Много подходящо за случая започна реклама на предаването „Изследователи на паранормалното“ и камерата показа имение от Юга, заобиколено от дървета, които видимо имаха нужда от подкастряне. Куин спусна крака от ръба на леглото и потърка лицето си с ръце. Лейла беше пожелала да дойде отново, но той й беше пратил съобщение, че е изтощен и има нужда от сън. Не че не искаше да бъде с нея, просто… По дяволите, тя го харесваше, желаеше го и той определено се възхищаваше от тялото й. Тогава защо не я повикаше, та да отметне в списъка си, че е постигнал най-голямата цел в живота си?
Докато се чудеше какво да прави, в главата му изникна образът на Блей, който го накара да огледа безпристрастно разбърканата плетеница на живота си. Беше грозна гледка — отвсякъде стърчаха нишки, които нито можеха да бъдат измъкнати, нито вплетени обратно. И внезапно го обзе усещането, че това е повече, отколкото можеше да понесе.
Стана, излезе в коридора със статуите и погледна надясно. Към стаята на Блей. Изруга и тръгна към вратата, през която беше влизал и излизал толкова пъти, колкото и през своята собствена. Почука леко, а не с обичайното си блъскане.
Не последва отговор и той опита отново.
Натисна дръжката и открехна вратата едва около сантиметър… Прииска му се да няма причина да бъде толкова дискретен. Но може би Сакстън беше вътре с приятеля му.
— Блей? Буден ли си? — прошепна той в мрака.
Не последва отговор… И липсата на шум от течаща вода предполагаше, че не бяха влезли заедно под душа. Куин пристъпи вътре и светна лампата…
Леглото беше оправено, напълно подредено и абсолютно недокоснато. Изглеждаше като на снимка в списание с всичките тези подредени възглавници и старателно подгъната завивка. Кърпите в банята бяха сухи, по стените на стъклената душкабина нямаше водни капки и ваната беше празна.
Почувства как тялото му става безчувствено, когато се върна обратно в коридора и продължи по-нататък. Спря пред спалнята, където бяха настанили Сакстън, и се загледа във вратата. Отлична дърводелска работа, благодарение на която не се виждаха никакви фуги и снадки. Боята също беше положена идеално, без следи от минаването на четката по гладката повърхност. Месинговата брава беше прекрасна. Блестеше като новоизсечена златна монета…
Острият му слух долови някакъв тих шум и той се намръщи… Докато не осъзна в какво се беше заслушал. Само едно действие създаваше подобен ритъм…
Залитна назад и се блъсна в намиращата се зад гърба му статуя. Забърза, препъвайки се нанякъде. Накъдето и да е. Когато стигна до кабинета на краля, той погледна през рамо, за да провери състоянието на килима, по който беше вървял. Нямаше следи от кръв. Което, като се имаше предвид болката в гърдите му, беше изненадващо. Със сигурност се чувстваше, сякаш го бяха простреляли в сърцето.
63.
Хекс се събуди с писък.
За щастие Джон беше оставил осветлението в банята включено, така че тя имаше поне някакъв шанс да убеди съзнанието си къде се намира тялото й. А то не беше в онази човешка клиника и не я обработваха като лабораторен плъх. Беше тук, в имението на Братството, с Джон.