Стига да не става дума за Леш, помисли си тя.
— Може ли да те попитам нещо? — Той вдигна рамене и тя прошепна: — Онази нощ, когато ходихме на различни места из града… Някога преди беше ли се връщал там?
— Всъщност не. — Джон поклати глава. — Не обичам да се ровя в миналото. Предпочитам да вървя напред.
— Завиждам ти. Аз явно не мога да се отърся от преживяното.
И не опираше само до случилото се в клиниката или онзи кошмар с Леш и неговото любовно гнездо. По някаква причина фактът, че така и никога не беше успяла да се впише… нито в семейството, в което беше отгледана, нито във вампирската общност, нито дори сред симпатите, резонираше върху личността й и някак я дефинираше, дори тя да не мислеше съзнателно за всичко това. Моментите, в които се беше чувствала на мястото си, бяха малко и разделени от големи промеждутъци от време… Трагедията се състоеше в това, че всички бяха свързани с професията й на убиец.
Но сега тя се замисли за времето прекарано с Джон… И нанесе леки промени в тази депресираща аритметика. Докато беше с него, докато телата им се сливаха в едно, всичко си беше наред. Но също както при убийствата ситуацията не беше здравословна за никой от замесените. По дяволите, ето какво се беше случилото току-що — беше се събудила с писъци и Джон беше скочил с оръжие в ръка, докато тя се правеше на бедната уплашена жена с чаршаф, притиснат до бедното й уплашено сърце.
Това не беше тя. Просто не беше тя.
И колко лесно само се беше озовала в ролята на нуждаеща се от защита… Това я плашеше дори повече от сънищата, които я караха да крещи. Ако животът я беше научил на нещо, то беше, че е най-добре сам да се грижиш за делата си. Последното, което желаеше, бе да се предаде и да разчита на някого… Дори да беше някой така благороден и мил като Джон.
Макар че… Боже, сексът беше наистина добър. Изглеждаше примитивно и лекомислено да поставя нещата в тази светлина, но беше самата истина.
Когато бяха дошли в стаята му след малкото им изживяване в тунела, дори не си бяха направили труда да запалят лампите. Нямаха никакво време за това… Отърваха се от дрехите, хвърлиха се на леглото и започнаха да се любят на мига. После тя беше заспала, а по някое време Джон явно беше отишъл до банята и беше оставил лампата светната. Вероятно, за да е спокоен, че тя няма да се почувства объркана, като се събуди.
Защото той беше именно такъв мъж.
Чу се изщракване и скърцането на стоманените капаци на прозорците, които се вдигаха за през нощта, и на водовъртежа в главата й милостиво беше сложен край. Мразеше размишленията. Никога не й помагаха да реши нещо и само я караха да се чувства още по-зле.
— Душът ни зове — заяви тя и се надигна с усилие. Сладостната болка в мускулите и костите й я накара да пожелае да спи с дни до Джон в това голямо легло. Може би дори седмици. Но не им беше писано. Тя се наведе и се загледа в потъналото му в сянка лице. Докато очите й обхождаха красивите му черти, не можа да се въздържи и вдигна ръка, за да помилва бузата му.
— Обичам те — произнесе той с устни в мрака.
— Да вървим — отсече тя рязко.
Целувката й беше като за сбогуване… В крайна сметка може би тази вечер щяха да се доберат до Леш и това щеше да сложи край на подобни мигове.
Изведнъж Джон посегна, хвана я за ръцете над лактите и смръщи вежди, но после, сякаш прочел мислите й, я пусна. Проследи я с поглед, когато тя стана и отиде в банята… Хекс можеше да го почувства.
Пусна водата на душа и отиде до шкафа за кърпи.
Спря, когато зърна отражението си в огледалото над умивалника. Тялото й не беше по-различно от преди, но тя се замисли за усещането, докато бяха заедно. Беше свикнала да приема тялото си по-скоро като оръжие, нещо полезно и нужно за постигане на различни цели. Хранеше го и се грижеше за него по същия начин, по който се грижеше за пистолетите и ножовете си… защото така го държеше в бойна готовност.
В часовете им заедно, Джон й беше показал нещо различно, беше я научил, че плътта й може да я дари с истинска наслада. А това беше нещо, което не беше познала дори по време на връзката си с Мърдър. Като че призован от мислите в главата й, Джон се приближи зад гърба й, а ръстът му и ширината на раменете му накараха отражението й да се смали. Тя срещна погледа му, сложи дланта си върху едната си гърда и потърка зърното, припомняйки си усещането от неговия допир, устните му, езика му. В мига, когато се докосна, неговото тяло реагира, ароматът му на обвързан вампир изпълни банята, а пенисът му се възбуди.