Тя протегна ръка назад и го придърпа към себе си, а той проникна в свободното пространство между бедрата й. Притисна се към ханша й, топлите му ръце я обгърнаха и започнаха да галят корема й. Сведе глава на рамото й, белите му зъби проблеснаха, когато ги плъзна нежно по кожата й до основата на шията. Тя се изви назад към него, вдигна ръце и ги прокара през гъстата му коса. Макар да я поддържаше къса, тя растеше бързо, а това беше добре. Предпочиташе я малко по-дълга, защото беше толкова приятно да зарови пръсти в нея. Беше мека като коприна.
— Ела в мен — произнесе тя дрезгаво.
Джон плъзна дланта си по-нагоре и обхвана гърдата, която тя беше масажирала вместо него, после спусна надолу ръката си, намести пениса си и проникна в нея, като в същото време отърка зъби в шията й. Нямаше нужда да се храни. Тя го знаеше със сигурност. Така че беше изненадана от ухапването му, защото това означаваше, че го прави единствено заради желанието си. Искаше тя също да бъде в него. Под светлината на лампите Хекс го наблюдаваше, докато я обладава в гръб, мускулите му бяха напрегнати, а очите му блестяха, докато се движеше. Тя наблюдаваше и себе си. Зърната й бяха твърди и розови, но не само защото такъв беше естественият им цвят, а и защото той ги беше целувал толкова пъти през деня. Цялата й кожа беше настръхнала, страните й пламтяха, а устните й бяха подпухнали от целувки. Погледът й бе премрежен от блаженство.
Джон отлепи устни от вената й, а после прокара розовия си език по малките дупчици от зъбите си, за да ги затвори. Хекс обърна глава и впи устни в неговите, а езиците им се сляха в едно, докато телата им продължаваха да се движат в общ ритъм.
Не отне много време, докато от еротично удоволствие сексуалният им акт се превърна в бунтуваща страст. Нейният оргазъм я завладя с такава сила, че ако Джон не я държеше здраво за бедрата, вероятно коленете й щяха да се подкосят й тя щеше да падне на пода. В мига, в който стигна до края, Хекс почувства, че и Джон потръпва и вълните от ерекцията му пронизаха цялото й тяло… и душата й.
И тогава се случи.
В мига на кулминацията им всичко пред погледа й стана червено и двуизмерно… И когато екстазът най-накрая отшумя, тя осъзна, че нежеланата поява на лошата й половина беше предупреждение, което подсъзнателно бе очаквала.
Постепенно започна да долавя топлината и влагата от душа… шумът от падащата струя… хилядите точки, в които телата им се докосваха… И всичко това имаше кървав оттенък.
Джон докосна слепоочието й.
— Да, имам нужда от обръчите си — каза тя.
Той вдигна ръце пред нея и изписа:
— У мен са.
— Така ли?
— Запазих ги. — Той се намръщи. — Сигурна ли си, че трябва…
— Да — тросна се тя. — Сигурна съм.
Сериозното изражение, сковало лицето му, й напомни как беше скочил от леглото, докато тя крещеше. Той беше корав и непоколебим. Истински мъж. Но въпреки неодобрението му, тя трябваше да се погрижи за себе си. Независимо дали беше съгласен или не с онова, което тя трябваше да прави, за да се поддържа в „нормално“ състояние, реалността нямаше да се промени. Просто не им беше писано да бъдат заедно, без значение колко си подхождаха в някои отношения.
Джон се отдръпна от нея и отстъпи назад, а пръстите му пробягаха по гръбнака й, сякаш искаше да й благодари… И ако се съдеше по мрачната решимост в очите му, вероятно това беше и сбогуване. Той се обърна и тръгна към…
— О… Боже… Мой…
Сърцето на Хекс спря, докато го гледаше в огледалото. Напреко през широкия му гръб под формата на великолепна татуировка се мъдреше името й, изписано на Древния език.
Хекс се обърна, а Джон замръзна на мястото си.
— Кога я направи?
След един изпълнен с напрежение миг той вдигна рамене и тя беше запленена от начина, по който символите се разтегнаха, а после се върнаха на мястото си. Не й отговори, само поклати глава и протегна ръка към топлата струя. После пристъпи през стъклената врата, подложи гърба си под течащата вода, взе сапуна и го разтърка в ръцете си.
Отказваше да я погледне и това беше ясно послание, че името й върху кожата му не й влизаше в работата. Точно по същия начин тя бе поставила въпроса с обръчите.
Хекс отиде до стъклената врата, която ги разделяше. Вдигна ръка и почука силно.
— Кога? — произнесе с устни.