Нов план. Вече нямаше да се прикрива. Нямаше да осакатява, обезоръжава и разфасова Леш. Нямаше да удължава болката му до безкрайност заради преживените от нея страдания. Никакви изпълнения в стил Джак Изкормвача.
Когато прие форма и се нахвърли върху Леш, тя не отмъщаваше за себе си, а спасяваше Джон. Защото, след като степенува нещата, се беше оказало, че за нея единственото важно нещо беше Джон.
Тя сграбчи Леш за кръста в същия момент, когато той понечи да изстреля енергийната бомба във въздуха и макар че го повали на земята, той успя да насочи оръжието си… и улучи Джон в гърдите.
Ударът събори любимия й на асфалта, като го отхвърли назад.
— Мръсен кучи син! — изкрещя тя в обезобразеното лице на Леш.
Копелето я сграбчи и я задържа в невероятно силната си хватка. Завъртя я и я притисна към земята, а дъхът му върху лицето й беше топъл и зловонен.
— Пипнах те — каза подигравателно той и притисна бедра в нейните, а ерекцията му предизвика чувство на гадене в стомаха й.
— Майната ти! — С едно рязко движение на главата тя го удари право в онова, което минаваше за нос… И той започна да вие. За съжаление не успя да му нанесе друг такъв чист удар, докато се бореха за надмощие и се търкаляха наоколо с преплетени крака, а отвратителният му член не спираше да се притиска в нея. Той успя да хване едната от китките й, но тя запази поне другата свободна. И когато дойде моментът, успя да вмъкне ръка помежду им, да сграбчи топките му и да ги усуче с такава сила, че ако не бяха панталоните му, сигурно щеше да ги откъсне.
Леш изкрещя някаква ругатня и замръзна неподвижно, с което доказа, че в някои отношения може и да беше полубог, но си оставаше обикновен смъртен, когато опреше до семейните бижута.
Сега Хекс контролираше положението на земята, така че го тръшна по гръб и го възседна.
— Пипнах те — тросна му се тя.
Докато го държеше притиснат към земята, яростта я завладя… и вместо направо да го прониже, тя го стисна за шията и спря притока на въздух в гърлото му.
— Не можеш да си играеш игрички с онова, което ми принадлежи.
По уродливо грозното лице на Леш се изписа ярост и въпреки здравата й хватка върху ларинкса му, някак успя да произнесе:
— С него вече добре са си поиграли. Или може би не ти е споменавал за човека, който…
Хекс удари кучия син с юмрук толкова силно, че отнесе част от зъбите му.
— Дори не смей да споменаваш за това.
— Ще говоря каквото си искам, сладурче — отвърна Леш и изведнъж й се изплъзна, превръщайки се във въздух… но не за дълго. Само миг по-късно я сграбчи в гръб и я дръпна силно към себе си. В последвалата секунда на затишие тя зърна хората, стенещи на асфалта, а после Леш я завъртя с лице към братята, за да я използва като жив щит.
Тя изобщо не си губи времето да проверява позициите им зад мерцедеса или броя на оръжията, насочени към нея и Леш. Интересуваше я единствено Джон.
И благодари на Бога, Скрайб Върджин… или който там я беше дарил с милостта си, защото той седеше на земята и се олюляваше от светлинната гадост, която задникът беше запратил към него.
Но поне беше жив.
Тя вероятно нямаше да оцелее, но Джон… Той щеше да живее. Стига тя да успееше да разкара Леш и себе си оттук.
— Вземи ме — просъска тя на мръсника. — Вземи мен и остави другите на мира. — Чу се подрънкване на метал и пред лицето й се появи автоматичен нож, чието острие проблясваше до самите й очи… Толкова близо, че можеше да разчете марката на производителя.
— Обичаш да се заемаш лично с убийствата. — Гласът на Леш не беше нормален, думите му звучаха изкривено в ушите й. — Знам го, защото видях какво стори на онзи глупак Грейди. Сервира му чудесно ястие за последно… Чудя се дали в живота си е обичал наденички толкова много, колкото му се усладиха в смъртта. — Ножът изчезна от полезрението й… и сетне почувства как върхът му се забива в скулата й и се плъзга надолу. Вятърът беше студен. А кръвта й бе топла.
Затвори очи и единственото, което можеше да стори, беше да повтори: