Само че изстрелът беше съвършено точен. Куршумът беше улучил Леш в слепоочието… на около десет сантиметра от главата на Хекс. Тормент държеше четирийсеткалибровия си пистолет с протегната право напред нетрепваща и на милиметър ръка. По някаква причина Джон не беше изненадан нито от самоличността на стрелеца, нито от точността на изстрела му, макар вероятността за такъв да беше едно на милион.
О, боже, бяха правили това и преди. Точно… както сега.
Реалността си проправи път и Джон отново беше част от случващото се. В другия край на улицата Хекс реагира на място като се наведе, когато Леш залитна. По този начин даде на Тор поле за действие и остана встрани от пътя на втория куршум, който се заби в Леш и го повали по гръб.
Джон се отърси от замайването си и се затича със сигурна стъпка към Хекс… Единствената му мисъл беше спасението на Хекс и той извади дългия двайсет сантиметра черен кинжал, прикрепен към гърдите му. Когато стигна до тях, вдигна ръка над главата си, готов да се хвърли към врага си и да го промуши… Мирисът на кръвта на Хекс промени всичко и отложи клането. О, боже… Копелето беше разполагало с два ножа. Един, притиснат към гърлото й. И друг, с който я бе пронизал в корема. Хекс се претърколи по гръб с болезнена гримаса на лицето. Докато Леш се гърчеше и притискаше ту главата, ту гърдите си, Тор дойде заедно с Куин, Блей и останалите братя. Всички бяха насочили оръжията си към врага и Джон нямаше нужда да се тревожи дали е покрит, докато преценяваше колко тежко е нараняването на Хекс.
Наведе се към нея.
— Добре съм — изпъшка тя. — Добре съм… Добре съм… — Обаче със сигурност не беше добре, а ръката, с която притискаше раната, беше покрита с лъскава кръв. Джон започна да жестикулира трескаво.
— Повикайте доктор Джейн…
— Не! — тросна се тя и хвана ръката му с окървавената си длан. — В момента ме е грижа само за едно нещо. — Погледът й се закова в Леш, а сърцето на Джон подскочи в гръдния му кош.
Зи каза:
— Бъч и Ви ще докарат ескалейда от парка „Екстрийм“… Проклети кучи синове… Имаме си компания.
Джон хвърли поглед към другия край на улицата. Там се бяха появили четирима лесъри. Доказателство, че адресът, отговарящ на регистрационния номер на хондата, беше верен, макар моментът за това да беше възможно най-неподходящият.
— Ние ще се заемем с тях — просъска Зи и групата се втурна да посрещне новопристигналите.
Вниманието на Джон беше привлечено от нечий кикот. Лицето на Леш с отвратителната си анатомия бе разтегнато в широка налудничава усмивка.
— Джон, момчето ми… Аз я чуках, Джон… Чуках я здраво и на нея й хареса.
Гневът забушува в гърдите на Джон и зовът на обвързания вампир го накара отново да вдигне кинжала си.
— Тя ме умоляваше, Джон… — Леш изпусна накъсана, но изпълнена със задоволство въздишка. — Следващия път, когато си с нея… помни, че аз…
— Никога не съм го искала! — изстреля Хекс. — Никога!
— Развратна женска — процеди подигравателно Леш. — Такава си и такава ще си останеш. Развратна и моя…
Изведнъж всичко около Джон забави темпото си — движенията им, скоростта на вятъра, носещ се над улицата, битката, започнала само на стотина метра от мерцедеса. Замисли се за преживяното на онова стълбище преди толкова много време. Представи си как Хекс бе преминала през подобно унижение и срам. Припомни си за разказа на Зи за неговото собствено премеждие, а също и за изстраданото от Тор. И насред всичко това до него достигна ехото от нещо много далечно, нещо свързано с друго отвличане и с друга несправедливо наранена жена. Друг съсипан живот.
Изведнъж отвратителното лице и разпадащото се тяло на Леш станаха олицетворение на всичко това. Гниещ материален символ на злото по света, на цялата умишлено причинена болка, на жестокостта, оскърбленията и злорадството.
Всички ужасяващи дела, продължили само миг, но оставили отпечатък за цял живот.
— Чуках я, Джон, момчето ми…
Ръката на Джон, държаща кинжала, се спусна надолу. Но в последния момент той извъртя китката си и удари Леш с дръжката право в лицето. Обвързаният вампир у него искаше да стори същото, което беше направил с онзи убиец в облицованата с кафяв камък къща… Нищо по-малко от пълно изкормване.
Но тогава щеше да отнеме на Хекс възможността за разплата… Онази човешка отрепка, която го беше наранила в детството му, се беше измъкнала безнаказано… Причиненото на Тор също нямаше да бъде поправено, защото Уелси никога нямаше да се върне.