— Какво ще стане с финала на играта ти? — изписа той.
Тя пое дълбоко дъх.
— Мисля, че бих искала да променя плановете си.
— Как? — О, боже, помисли си той, моля те кажи…
— Искам двамата с теб да сме финалът на играта. — Тя прочисти гърлото си. — По-лесно е да се предадеш. Просто да приключиш с цялата тази история, наречена живот. Но аз съм боец, Джон. Винаги съм била такава. И ако ме желаеш… аз бих искала да се боря редом с теб. — Тя протегна ръка към него с дланта нагоре. — Какво ще кажеш? Ще ти допадне ли да имаш връзка със симпат?
Джон сграбчи ръката й, доближи я до устните си и я целуна страстно. После я долепи до сърцето си и изписа:
— Мислех, че никога няма да попиташ, твърдоглавке.
Хекс отново се засмя, а той се усмихна така широко, че имаше чувството сякаш бузите му са пълни със сачми. Притегли я предпазливо към гърдите си и я притисна грижовно.
— Боже, Джон… Не искам да съсипя всичко, а не е като да не ми се е случвало преди.
Той я отдръпна от себе си и отметна кичур от подобната на коприна коса от лицето й. Тя изглеждаше толкова угрижена… А той не искаше да се чувства така в момент като този.
— Ще се справим с всичко. Сега и в бъдеще.
— Надявам се да е така. По дяволите, никога не съм ти казвала, но някога имах любовник… Не беше същото, каквото има между мен и теб, но връзката ни не бе само сексуална. Той беше брат… Наистина добър мъж. Не му казах каква съм, а това беше много нечестно от моя страна. Не мислех, че това би създало проблеми… Но се оказа, че съм грешала. — Тя поклати глава. — Той се опита да ме спаси. Опита се много усърдно. Дори стигна до колонията, за да ме измъкне оттам и когато откри истината за мен… направо откачи. Оттегли се от Братството. Изчезна. Дори не знам дали още е жив. Това е основната причина, поради която се съпротивлявах на това… нещо… между теб и мен. Изгубих Мърдър и това почти не ме уби… А не чувствах към него и половината от това, което изпитвам към теб.
Това беше добре, помисли си Джон. Не това, че й се беше наложило да премине през такова страдание… Боже, разбира се, че не. Но сега миналото им пасваше още по-добре. И го караше да вярва в настоящето.
— Много съжалявам, но се радвам, че ми каза. Но аз не съм като него. Ще вървим напред нощ след нощ, без да се обръщаме назад. Ще гледаме само напред, аз и ти. Право напред.
Тя се засмя тихо.
— Между другото, мисля, че приключих с откровенията. Ти знаеш за мен всичко, което знам и самата аз.
— Добре… — Той не знаеше как да се изрази. Вдигна ръце и изписа бавно: — Не знам дали би склонила на такова нещо, но в тази къща има една жена, тя е шелан на Рейдж… и е терапевт и знам, че някои от братята са ползвали услугите й, за да сложат главите си в ред. Дали не би искала да поговориш с нея? Тя е много мила и дискретна… И може би ще ти помогне по отношение на миналото, както и на бъдещето.
Хекс пое дълбоко въздух.
— Знаеш ли какво… Живях прекалено дълго, погребвайки гадостите дълбоко в себе си и виж докъде стигнах. Може да съм твърдоглава, но не съм глупава. Да… Бих искала да се срещна с нея.
Джон се наведе и притисна устни към нейните, а после се изтегна до нея. Тялото му беше изтощено, но сърцето му бе изпълнено с живот, а радостта му беше така чиста като слънчевата светлина, която вече не можеше да вижда. Беше нямо копеле с отвратително минало и нощна работа, включваща постоянни битки със злото и клане на живи мъртъвци. И въпреки всичко това… си беше намерил момиче. Беше намерил своето момиче, единствената си любов, неговия пирокант. Той, разбира се, не се самозалъгваше. Животът с Хекс в никакъв случай нямаше да бъде нормален… Добре, че си падаше по дивите преживявания.
— Джон?
Той подсвирна бодро.
— Искам да се обвържем както подобава. Пред краля и всички останали. Искам съюзът ни да бъде официален.
Е… Това не накара ли сърцето му да спре?
Той седна й я погледна, а тя се усмихна.
— Боже, какво изражение само! Какво? Не мислеше, че ще се съглася да бъда твоя шелан ли?
— Никога не бих предположил.
Тя леко се стегна от изненада.
— И беше склонен да го преглътнеш?