— Също и към вас.
След това мъжът пристъпи през прага на дома си, вдигна длан, за да се сбогува и затвори входната врата зад себе си и бебето.
Жребците пръхтяха и потрепваха нервно с копита, а Дариъс ги заобиколи и хвърли поглед през прозореца, като се надяваше да види… Сред чистите чаршафи на леглото, близо до огнището, лежеше жена с лице, обърнато към пламъците. Беше бледа като завивките си, а празният поглед в очите й му напомни за жената, преминала в Небитието пред неговото собствено огнище.
Тя не се надигна, нито погледна към своя хелрен, когато той влезе в спалнята и за един кратък миг Дариъс си помисли, че е допуснал грешка. Но бебето очевидно издаде някакъв звук, защото жената внезапно обърна глава.
Докато съзерцаваше малкото вързопче, тя отвори уста. На красивото й лице най-напред се изписа объркване, а после благоговение. Бързо отметна завивката и се протегна към бебето. Ръцете й трепереха така силно, че на мъжа й му се наложи да положи малкото върху гърдите й… Но тя успя да задържи новородената си дъщеря на място без негова помощ.
Очите на Дариъс се напълниха със сълзи заради силния вятър. Наистина причината беше само във вятъра и в нищо друго.
Той потърка лицето си с длан и си каза, че сега вече всичко е на мястото си… Въпреки че чувстваше тъга в сърцето си. Конят зад гърба му изпръхтя, направи няколко крачки назад и опъна юздите, а огромните му копита заудряха по земята. При този звук жената погледна уплашено към прозореца и притисна безценния си дар още по-плътно до себе си, сякаш за да го защити. Дариъс се обърна и забърза с невиждащи очи към жребеца си. С един скок се озова на гърба на огромното животно и пое контрола над него, като овладя мощта и яростта, които се излъчваха от всеки мускул и всяка кост.
— Тръгваме към Девън — заяви Дариъс, който се нуждаеше от някаква цел много повече, отколкото се нуждаеше от въздух. — Говори се, че там имало лесъри.
Тормент хвърли поглед към къщата.
— Но дали… В състояние ли си да се биеш точно сега?
— Войната не се интересува от психическото състояние на който и да е мъж.
Понякога дори беше по-добре да не си съвсем на себе си.
Тормент кимна.
— Напред към Девън тогава.
Дариъс даде на жребеца си онова, което той искаше, и бойният му кон се понесе напред, галопирайки през гората и разоравайки пръстта с копитата си. Вятърът, който брулеше лицето на Дариъс, пресуши сълзите, но не направи нищо за болката в сърцето му.
Докато яздеше обратно към бойното поле, той се запита дали някога отново щеше да види бебето… но знаеше отговора. Нямаше начин пътищата им пак да се кръстосат. Как би могло да се случи подобно нещо? Какви странни събития и прищевки на съдбата биха ги събрали повторно?
Та това би било предизвикателство към провидението.
О, мъничка, родена в скръб, но незабравима.
Винаги щеше да притежава част от сърцето му.
73.
По-късно Хекс щеше да каже, че добрите неща, както и лошите, идваха по три. Не беше имала личен опит в това отношение… За „добрите неща“, не за бройката.
Благодарение на кръвта на Джон Матю и умелата работа на доктор Джейн тя беше на крак още на следващата нощ след схватката с Леш и знаеше, че се е върнала към нормалното си състояние, защото беше поставила коланите си. И подстрига косата си. И отиде до къщата си на река Хъдсън за дрехи и оръжия.
И прекара около четири часа, правейки секс с Джон. Също така се беше срещнала с Рот и явно се беше сдобила с нова работа. Слепия крал я покани да се присъедини към братята и битките им. След първоначалния й шок той беше подчертал, че уменията й са изключително полезни и повече от желани в тази война… И сега щеше да й се удаде възможност да убие някой и друг лесър. Страхотна идея. Беше напълно приемлива за нея.
Освен всичко друго се беше нанесла официално в стаята на Джон. Кожените й панталони и тениските й висяха в дрешника му редом с неговите, ботушите им бяха подредени в стегната редица, а всичките й ножове, пистолети и други играчки стояха заключени в огнеупорната му каса. Дори мунициите им бяха складирани заедно.
Прекалено много романтика.