Като прехвърляше в главата си наръчника на бармана, тя успяваше да запази разсъдъка си.
Досега се беше надявала на грешка, на пропуск, на възможност да се измъкне. Такава не беше изникнала и надеждата й започваше да се топи, а на нейно място се беше появила черна дупка, готова да я погълне. Така че тя продължаваше да приготвя питиета в главата си и да търси пролука.
Миналият й опит й помагаше по странен начин. Каквото и да се случваше тук, колкото и зле да станеше, колкото и много да я болеше, това беше нищо, в сравнение с онова, през което беше преминала.
Това беше дреболия.
Или… поне тя така си казваше. Понякога й се струваше, че е по-лошо. Продължи да крачи, като отмина бюрото и отново заобиколи леглото. Този път влезе в банята. Нямаше самобръсначки, четки или гребени, а само няколко кърпи, които бяха леко влажни, и калъп сапун.
Когато Леш я беше отвлякъл, използвайки същата магия, с която успяваше да я задържи тук, той я беше довел в тази изискана къща. Първото им денонощие заедно беше показателно за това как щеше да бъде занапред.
Тя зърна отражението си в огледалото над двойната мивка и огледа тялото си без особен ентусиазъм. Цялата беше покрита със синини… А също порязвания и драскотини. Той беше жесток в деянията си, а тя му отвръщаше, защото нямаше намерение да му позволи да я убие. Така че не беше ясно кои от нараняванията бяха причинени от него и кои се бяха случили в резултат на онова, което тя беше направила на мръсника.
Залагаше живота си, че той не би изглеждал по-добре, ако се озовеше гол пред огледалото.
Око за око.
Неприятното последствие от всичко това беше, че на него му допадаше начинът, по който тя отвръщаше на огъня с огън. Колкото повече се пребиваха един друг, толкова по-възбуден беше той и тя чувстваше, че е изненадан от собствените си емоции. През първите два дни той беше на вълна наказание, като се беше опитал да й отмъсти за стореното от нея на последната му приятелка. Очевидно куршумите, които беше изстреляла в гърдите на мръсницата, много го бяха ядосали. С времето обаче беше започнал да говори все по-малко за бившата си и все повече за фантазиите си, свързани с бъдещето, в което Хекс му раждаше наследник.
Просто чудесно! Любовни обяснения от социопат.
Сега очите му блестяха по друг начин, когато се доближеше до нея, и ако се случеше да я удари по главата, тя обикновено се връщаше в съзнание в прегръдките му.
Хекс се отдръпна от отражението си и замръзна, преди да е направила следваща крачка.
На долния етаж имаше някой.
Излезе от банята и отиде до вратата, водеща към коридора. Пое въздух дълбоко и бавно. Усети в ноздрите си сладникавата смрад и й стана ясно, че който и да се мотаеше долу, беше лесър, но не беше Леш.
Не, това беше подчиненият му, онзи, който идваше всяка вечер, преди похитителят й да се е прибрал, за да му приготви храна. А това означаваше, че Леш е на път към къщата.
Не беше ли истинска късметлийка? Беше отвлечена от единствения член на Обществото на лесърите, който се хранеше и правеше секс. Всички други бяха импотентни като деветдесетгодишни старци и оцеляваха само с въздух. Но Леш? Функционираше абсолютно пълноценно.
Върна се обратно до прозореца и опря ръка в стъклото. Границата, маркираща затвора й, представляваше енергийно поле, което създаваше усещане за трептяща топлина, ако влезеше в контакт с него. Проклетото нещо беше като невидима ограда за по-едри от куче същества, с допълнителното предимство, че дори не се изискваше нашийник.
Но силовото поле поддаваше леко. Когато го натисна внимателно, имаше някаква едва доловима еластичност, но само до определени граници. После раздвижените молекули се върнаха по местата си, а изгарящото усещане стана толкова силно, че й се наложи да разтърси ръка и да се разходи, за да заглуши болката.
Докато чакаше Леш да се върне при нея, съзнанието й се насочи към мъжа, за когото се опитваше да не мисли. Особено ако Леш беше наоколо. Нямаше представа доколко похитителят й умееше да прониква в главата й, но не искаше да поема какъвто и да било риск. Ако мръсникът разбереше, че немият боец беше скъп на сърцето й, той би използвал това обстоятелство срещу нея… И срещу Джон Матю. Образът му в главата й беше ясен. Спомняше си така добре сините му очи, че сякаш можеше да види по-тъмните точици в тях. Боже, тези красиви сини очи.