Помнеше, когато го видя за първи път по времето, когато бе още претранс. Беше я погледнал с такова страхопочитание и възхищение, като че тя е някакво върховно създание. Разбира се, в онзи момент единственото, което я интересуваше, беше внесеното от него оръжие в „Зироу Сам“ и като шеф на охраната целта й беше да го обезоръжи и да го изхвърли на улицата. Но после беше научила, че Слепия крал е негов уорд и това беше променило всичко.
След като бе станало известно кой е той, не само беше получил правото да влиза въоръжен, но се беше превърнал в специален гост заедно с другите две момчета. След този случай беше започнал да посещава клуба редовно и винаги я следеше със сините си очи, независимо къде се намираше тя. После дойде преобразяването му. Стана огромен и изведнъж към нежния свян в синия му поглед се прибави страст.
Беше й отнело много време да унищожи нежността, но вярна на природата си на убиец, тя беше успяла да задуши всякакво топло чувство…
Хвърли поглед към улицата долу и се замисли за онзи път, когато бяха заедно в жилището й. След секса той се беше опитал да я целуне, а в сините му очи се четеше цялата ранимост и нежност, така характерни за него по онова време, но тя го беше отблъснала.
Беше си изпуснала нервите. Не беше успяла да понесе цялата тази романтика… Или отговорността, произлизаща от факта, че някой изпитваше такива чувства към нея… Или че е способна да му отвърне със същите чувства. Резултатът бе угасването на този неповторим поглед в очите му. Единствената й утеха беше, че за разлика от всички мъже, тръгнали вероятно да я търсят — като Ривендж, Ай Ем, Трез, братята — Джон не беше поел на Кръстоносен поход. Ако я издирваше, то беше, защото бе воин, а не защото бе теглен напред от лична самоубийствена мисия.
Не, Джон Матю не би излязъл на бойното поле заради чувствата си към нея.
И след като веднъж вече беше станала свидетел на това как стойностен мъж се самоунищожава в опит да я спаси, сега поне това не би се случило отново. Из къщата се разнесе миризма на печено на скара месо, а Хекс сложи край на тези мисли и събра цялата си налична воля като щит около себе си. „Любовникът“ й щеше да дойде при нея всеки момент и тя трябваше да се подготви психически за предстоящата битка. Беше изтощена, но силата на волята я движеше напред. Имаше нужда от кръв дори повече, отколкото от сън, но нищо такова не се очертаваше скоро.
В момента целта беше да продължи да поставя единия си крак пред другия, докато нещо не се пречупеше.
И докато не унищожеше мъжа, посмял да я държи против волята й.
2.
Погледнато хронологически, Блейлок, син на Рок, познаваше Джон Матю малко повече от година. Но този срок не отразяваше реално връзката между тях. Животът на всеки има две измерения — абсолютно и осезаемо.
Абсолютната продължителност на живота бива измервана от ритмичната смяна на деня и нощта, умножена по триста шейсет и пет. Но по-голямо значение има начинът, по който е преминал този период, събитията, смъртта, разрушенията, тренировките, битките. Ако събереше всичко изредено… срокът на познанството им би възлязъл на около четиристотин хиляди години. Докато пресмяташе, погледна към приятеля си. Джон Матю се взираше в моделите за татуировки по стените на ателието. Очите му пробягваха по черепи, кинжали, американски флагове и китайски символи. С размерите си той караше състоящото се от три помещения ателие да изглежда миниатюрно до такава степен, сякаш пристигаше от друга планета. В пълен контраст с предишната му момчешка фигура, Джон притежаваше мускулатурата на професионален борец, но поради огромната му костна структура плътта беше разпределена по по-дълги кости и това му придаваше по-елегантен вид от този на човешките мъже, дори когато са обути в клинове. Беше подстригал тъмната си коса изключително късо и това караше чертите на лицето му да изглеждат по-скоро сурови, отколкото красиви, а тъмните кръгове под очите му само подсилваха ефекта.
Беше имал тежък живот, но вместо това да го пречупи, всеки удар го беше изграждал като все по-силна и по-корава личност. Сега беше направен като че от стомана и нищо не напомняше за някогашното момче. Но именно в това се изразяваше нечие порастване. Не се променя само тялото, но и съзнанието.
Докато гледаше към приятеля си, реши, че загубата на невинността е истинско престъпление. В този момент вниманието на Блей беше привлечено от рецепционистката, която се беше облегнала на стъклената витрина с аксесоарите за пиърсинг, а гърдите й се полюшваха под черния сутиен и черната прилепнала тениска, които носеше. Единият й ръкав беше в бяло и черно, другият — в червено и черно, а на носа, веждите и ушите й висяха халки. Наред с рисунките по стените тя беше жив пример за това, какво можеш да получиш, стига да го искаш. Много секси пример… Устни с цвят на червено вино и коса, тъмна като нощта. Всичко у нея пасваше на Куин. Тя беше неговият женски вариант. Както би се очаквало, разноцветните очи на Куин вече я бяха фиксирали и той се усмихваше в типичния си предизвикателен стил. Блей плъзна ръка в джоба на якето си, за да извади червената кутия „Дънхил“. Нищо не го караше да жадува за цигара повече от любовния живот на Куин.