— Нали ще са поръчаме вино? — попита го.
— Разбира се. — През годините, прекарани в бара, Ник беше научил някои неща за виното. Прегледа бързо списъка на вината в кожена подвързия и невярващо поклати глава, когато прочете цените. Според него, бяха направо смешни, но щом Фред искаше да празнува, нямаше да й разваля удоволствието.
— „Санчере“ от осемдесет и осма — обяви той на суетящия се около тях метрдотел. Като повечето представители на тази професия и той имаше вид на човек, току-що подушил смърдящ пепелник.
— Да, господине. Направихте отличен избор.
— Прецених, че виното сигурно си заслужава, след като го предлагате с триста процента надценка. — Фреди за малко да се задави от смях, а метрдотелът — от възмущение. Ник остави листата с вината и запали цигара. — Е, намери ли си квартира?
— Засега не, но се надявам Сидни да ми помогне.
— Не е шега работа да си намериш апартамент под наем в Ню Йорк, хлапе. Като нищо могат да те прецакат. Някои хора само седят и чакат някоя будала да им падне в лапите. Защо на първо време не отседнеш при някого от семейството?
Фреди повдигна вежди.
— Защо, да не търсиш съквартирант?
Той я зяпна, примигна от изумление и издуха дима.
— Нямах това предвид.
— Всъщност, идеята не е лоша, щом ще работим заедно…
— Задръж малко. Няма смисъл да впрягаме магарето пред каруцата.
— Смяташ, че още е рано, така ли? — С лека усмивка Фреди се облегна назад, докато метрдотелът показваше на Ник етикета на бутилката.
— Добре е — небрежно махна Ник, но метрдотелът явно беше решил да изпълни докрай ритуала по одобряване на виното. Ник подаде на Фреди тапата. Според него миришеше като всяка тапа и нямаше смисъл да я души. За да свърши по-бързо, отпи от виното и кимна. — Чудесно, можете да ни налеете.
С неподражаемо надут вид метрдотелът наля първо на Фреди, след което допълни чашата на Ник и остави бутилката в предварително приготвената сребърна поставка.
— Слушай сега. — започна Ник.
— Изборът ти наистина е добър — похвали го тя, наслаждавайки се на вкуса на виното. Беше сухо и леко. — Знаеш ли, Никълъс, имам ти пълно доверие за някои неща. Това е едно от тях — каза и повдигна чашата си. — Музиката е второто. Колкото да ти е неприятно, трябва да признаеш, че малката братовчедка Фреди е също толкова добра, колкото и ти.
— Никой не твърди, че си добра колкото мен, хлапе. Но не се справяш зле. — Наведе се напред — съвсем леко — и чукна чашата си в нейната. За миг загуби нишката на мисълта си. Имаше нещо смущаващо в играта на светлината в загадъчните й сиви очи. Все едно криеха някаква тайна, която още не искаше да сподели с него. — Както и да е. — Ник се изкашля и се отдръпна. — Харесаха ми стиховете ти.
— О, господин Лебек. — Тя сведе очи и запърха с мигли. — Просто не зная какво да кажа.
— Не се прави на толкова скромна. „Винаги само ти“ първата ти десен ли е? Мога да я включа в мюзикъла.
— И аз така си помислих. — Фреди се усмихна срещу присвитите му очи. — Като дъщеря на Спенсър Кимбъл имам връзки в музикалните среди. Прочетох сценария, Ник. Чудесен е. Историята е едновременно стара като света и напълно съвременна. Има и много чувство за хумор. Ако предложиш главната роля на Мади О’Хърли…
— Вече го направих. Как се досети?
Наведе се към него с лукава усмивка.
— Отново връзки. Навремето баща ми много помогна на мъжа й, Рийд Валънтайн е стар семеен приятел.
— Връзки — промърмори Ник. — Защо тогава дойде при мен, а не се обърна направо към Валънтайн? Той спонсорира мюзикъла.
— Можех да го направя. — Без да обръща внимание на раздразнението в гласа му, Фреди отпи от виното. — Но не исках да действам по този начин. — Вдигна поглед и го задържа върху очите му. — Важното е ти да ме искаш, Ник. Иначе няма да можем да работим заедно. — Изчака миг, преди да продължи. Нима този мъж не разбираше, че говори не само за музиката, но и за живота си? За техния живот. — Готова съм да направя всичко, за да те убедя, че имаш нужда от мен. Но ако прецениш, че не съм права, ще го преживея.
Той усети как нещо се раздвижи в стомаха му. Нещо непокорно, опасно и нежелано. Изпита непреодолим копнеж да протегне ръка и да докосне нежната буза с цвят на роза и слонова кост. Вместо това си пое дълбоко дъх и смачка цигарата.
— Добре, Фред, постарай се да ме убедиш.
Противната тежест, притиснала сърцето й, постепенно се оттегли.
— Веднага — каза, — но първо да си поръчаме вечерята.