Избра от менюто първото, което и попадна пред погледа. Не можеше да се занимава с нещо толкова маловажно като храната, когато мислите й бяха заети главно с това какво и как да му каже. Отпи от виното, докато наблюдаваше как Ник се справя със своята част от поръчката. Когато отново я погледна, тя се усмихваше.
— Какво има?
— Просто си спомних — протегна ръка и я сложи върху неговата, — как изглеждаше, когато те срещнах за пръв път в прекрасната разтурена къща на баба. Все едно, че току-що са те ударили с тухла по главата.
Той също се усмихна. Напрежението помежду им отново се стопи.
— Така беше. За пръв път попадах на подобно място. Даже не подозирах, че има кора, които живеят по този начин — всички непрекъснато крещят и се смеят, децата тичат напред-назад и мирише вкусно.
— Кейти дойде при теб и поиска да я вземеш на ръце.
— Сестрата ти веднага ми хвърли око.
— Кака й също.
Ник се засмя, но усети, че думите й не бяха казали само на шега.
— Стига бе.
— Вярно е. Само един поглед към теб и пубертетското ми сърце за малко да изскочи от гърдите. Тогава косата ти беше много по-дълга и по-светла. На всичкото отгоре носеше обеца.
Той се ухили и си разтърка ухото.
— Отдавна не съм я слагал.
— Стори ми се толкова красив и екзотичен — също като останалите.
Първоначалното смущение от нейния комплимент се смени с учудване.
— Кои останали?
— От семейството. Господи, тези невероятни украинска цигански черти, аристократичната хубост на баща ми, изисканият чар на Сидни, романтичният ореол на Зак — старият морски вълк.
Ник се ухили дори мисълта колко щеше да се зарадва брат му, ако можеше да я чуе.
— И на този фон се появяваш ти — нещо средно между рокзвезда и Джеймс Дийн. — Фреди въздъхна превзето. — Бях загубена. Всяко момиче рано или късно пада жертва на първата си любов. Моята определено беше ти.
— Ами… — той не знаеше как да реагира, — изглежда трябва да съм поласкан.
— Правилно. Заради теб се отказах от Боби Макарон и Харисън Форд.
— Даже от Харисън Форд? О, значи е било сериозно. — Отдръпна се назад, тъй като донесоха предястията. — Но кой, по-дяволите, е Боби Макарон?
— Най-страхотното момче от осми клас. Естествено, така и не разбра, че смятах да се омъжа за него и да имаме пет деца. — Фреди небрежно сви рамене и се усмихна.
— Не знае какво е изпуснал.
— Сигурно. Онзи ден щом те погледнах, веднага загубих ум и дума. Пак се почувствах като малката Фреди с луничките. — Замисли се и допълни: — Невзрачно врабче сред всички онези екзотични птици.
— Беше като порцеланова кукличка — промърмори той под нос. — Мъничка, руса, с огромни очи. Спомням си колко се учудех, че не приличаш на брат си и на сестра си и тогава ти ми каза, че Наташа не ти е родна майка, а мащеха. Стана ми жал за теб. — Вдигна поглед и за миг се потопи в огромните сиви очи. — Защото ми беше жал и за себе си — непрокопсаният доведен брат на Зак. А ти най-сериозно ми обясни, че „мащеха“ и „доведен брат“ са само думи и означават „майка“ и „брат“. Направо ме уби — усмихна се Ник. — Никога не се бях замислял за това. А разликата е съществена.
Очите й се навлажниха.
— Не знаех, че си се чувствал по този начин. Изглеждахте толкова близки със Зак.
— Дълго време се опитвах да го мразя. Но той нито веднъж не ме отблъсна, въпреки че се бях постарал да превърна в ад живота и на двама ни. После пък се влюбих в Рейчъл.
— В Рейчъл? Но нали… — Фреди замълча тактично и реши да прояви повече интерес към храната.
Ник се отнасяше напълно спокойно към спомените от онези години. И то отдавна.
— Права си, още нямах деветнайсет. А тя беше страхотно маце с готини крака и не вярвах, че ще ми устои. Ама ти се изчерви, Фред. Хей, всеки мъж е преживял поне един забележителен провал, който му държи влага докато е жив. — Той й се ухили. — Направо щях да откача, когато разбрах, че между Зак и Рейчъл се заформя нещо. Започнах да се държа като истински кретен. Но после ми мина, защото разбрах, че чувствата им са сериозни. Освен това схванах, че я обичам, а не съм влюбен в нея. Така свършват много влюбвания, нали?
Фреди го погледна спокойно.
— Понякога, да. Което отново ме навежда на мисълта, че трябва да работим заедно.
Той изчака да приберат приборите от ордьовъра и да сервират основното ястие. Заинтригуван, отпи от виното.
— Как така?
За да прозвучи по-убедително, Фреди се наведе напред. Устата му се напълни със слюнка от аромата на парфюма й.
— Ние сме свързани, Ник. В много отношения. Преживели сме много общи неща, още преди да се запознаем.
— Нищо не разбирам.