— Добро утро. Предлагам за разнообразие да започнем деня с традиционна закуска. Кафето е готово. Седни на масата, ще ти налея.
Той я изгледа като човек, забелязал, че домашният му любимец обича да хапе.
— Какво ти става, Фред?
— Просто приготвям закуска. — Все още усмихната, тя му наля кафе и постави чиния с препечени филийки и пържен бекон на чистата покривка. — Реших да се реванширам за вчерашното си поведение.
Това му се стори добро начало.
— Да, точно във връзка с това… Исках да…
— Направо не бях на себе си — прекъсна го тя и изля разбитите яйца в цвъртящото масло, — не зная какво ми стана. Сигурно е от нерви. Изглежда все пак ми се отразява преместването в големия град.
— Ами да. — Донякъде поуспокоен, Ник седна на масата и набоде на вилицата парченце бекон. — И аз го забелязах. Трябва да внимаваш, Фред. Понякога последствията са жестоки.
— Последствията ли? — Озадачена, тя ловко подхвърли омлета в тигана, за да го изпържи и другата страна. — Но сигурно вече нямаш желание да работиш с мен. Но не ти ли се струва, че това е прекалено жестоко наказание, заради едно нищо и никакво спречкване?
— Спречкване? — Сега беше негов ред да се озадачи, а тя изсипа яйцата в чинията му. — Да не сте се скарали с Бен?
— С Бен? — Окончателно объркана, Фреди застана пред него с металната лопатка в ръка. — О, да, Бен. Не. Откъде накъде ще се карам с него? Как изобщо ти хрумна подобна мисъл?
— Нали току-що каза…
— За какво говориш, по дяволите?
— За вчера. За това, че се държах ужасно, когато се обади Лорелай. — Наклони глава настрани и учудено го погледна. — А ти за какво говориш?
— За това, че си позволила на някакъв непознат да те подбере от бара. Ето за какво. — Ник забоде вилицата в омлета, без да сваля от нея многозначителен поглед. Господи, как само готви това хлапе! — Да не си луда, или си просто тъпа?
— Моля? — Фреди окончателно забрави за добрите си намерения. — Да не намекваш, че нямам право да отида на кино с приятел на Зак?
— На кино, как не! — Ник се нахвърли върху омлета, готов да й прочете лекцията докрай. — Та ти се прибра след един през нощта!
Тя сложи ръце на кръста си и здраво стисна лопатката.
— Откъде знаеш кога съм се прибрала?
— Случайно минах покрай хотела — надменно заяви той. — Видях те да слизаш от таксито. В един и петнайсет. — При мисълта как я беше чакал посред нощ, скрит зад ъгъла, настроението му отново се развали, но апетитът му за щастие не пострада. — Да не сте гледали двусериен филм?
Тъкмо протягаше ръка към бурканчето със сладко, за да си намаже следващата филийка, когато Фреди здраво го удари с лопатката по главата.
— Хей, какво правиш?
— Значи ме шпионираш, така ли? Адски си нахален, Никълъс Лебек!
— Глупости. Просто се тревожа за теб, след като тя очевидно нямаш достатъчно акъл, за да внимаваш. — Добрите рефлекси му помогнаха да избегне следващия удар. Ник стана от масата, тялото му автоматично зае бойна поза. — Оставя това проклето нещо.
— Няма. И като си помисля колко ме беше срам, че ти се накрещях.
— Правилно, яма от какво да се срамуваш. А и не е зле да се замисляш дали трябва да излизаш с непознати мъже.
— Чичо Зак ни запозна — започна да обяснява Фреди. Говореше с тих и дадено студен глас. — Нямам намерение да ти давам отчет с кого и кога излизам.
Ти така си мислиш, поправи я мислено Ник. Нямаше да я остави да се размотава със случайни мъже. Това щеше да й стане ясно и то веднага.
— Все пред някого трябва да даваш отчет, а тук аз съм този човек. Къде беше?
— Интересуваш се, къде съм била? Чудесно. От бара направо хукнахме към апартамента на Бен, където прекарахме няколко часа в необуздан, див секс. Част от позите, доколкото ми е известно, още се смятат за незаконни — в някои щати.
Погледът му стана твърд, очите засвяткаха опасно. Причината не беше само в думите й. Много по-лошо. Ник веднага си представи — при това без затруднение — описания от Фреди сценарий. Само че този път тя нарушаваше закона не с Бен, а са него — Ник Лебек. — Няма нищо смешно, Фред.
Прекалено ядосана, за да обръща внимание на предупредителната нотка в гласа му, тя се нахвърли върху него.
— Изобщо не е твоя работа къде и как прекарвам времето си, както не ме интересува ти какво правиш с онази Скарлет О’Хара.
— Лорелай — поправи я той през стиснати зъби. Още повече се ядоса при мисълта, че не беше прекарал вечерта нито с Лорелай, нито с друга жена. — И е моя работа. Аз отговарям за…
— За нищо не отговаряш — сряза го Фреди и заби лопатката в гръдния му кош. — За нищо, разбра ли? Вече съм пълнолетна и ако искам, мога да забърша шестима мъже от бара, без да питам. Не си ми баща. Ето защо ме остави на мира!