— Така е, не съм ти баща — съгласи се Ник. Тихо злокобно бръмчене в ушите го предупреди, че започва да губи самообладание. — Баща ти едва ли ще ти покаже какво се случва с лекомислените момиченца, когато попаднат на неподходящ мъж.
— А ти ще ми покажеш, така ли?
— Точно така. — Преди да се е усетила какво става, с неочаквано рязко движение той сграбчи лопатката от ръката й и я захвърли настрани. Очите й се разшириха от изненада.
— Престани веднага.
— Как ще ме спреш? — С плавни движения като на хищник, Ник я притисна в ъгъла. — Може би ще викаш за помощ? Мислиш ли, че някой ще ти обърне внимание?
Никога не го беше виждала такъв. А и никой друг — изглеждаше като мъж, обладан от похот и ярост. Уплаши се и сърцето й затуптя като на подплашен заек.
— Не ставай смешен — опита се да запази достойнство, но се отказа, когато той я прикова към стената с длани, поставени от двете страни на тялото й. — Казах да престанеш, Ник.
— А ако той не желае да те чуе? — Пристъпи още напред и притисна тялото си в нейното. Фреди усети едва сдържаната му сила — беше като навита пружина. — Вече те е сгащил и предпочита да опита или даже повече… От тази хубава кожа. — Впи очи в нейните, ръцете му се плъзнаха по ръцете й — отгоре надолу и обратно. — Той ще вземе онова, което иска, — Ръцете му безмилостно мачкала бедрата и. — Как ще го спреш? Какво ще направиш, за да го спреш?
Та не можеше нито да мисли, нито да отговори на въпросите му. Нарастващият ужас премина в наслада. Фреди вдигна ръце и ги обви около врата му. За миг блясъкът в очите му потъмня, когато устата й се впи в неговата.
Всичките й надежди и мечти се съсредоточиха в тази целувка. Притисна се към него й усетя как я залива гореща вълна.
Цял живот бе мечтала да я прегърне така — здраво, собственически. Устата му обезумя, когато се впи в нейната. Главата й се замая, когато езикът му проникна дълбоко и разтърси душата й.
Желание. Усещаше желанието му — пълноценно, зряло и готово да експлодира желание на мъж към жена. Все едно бяха съвсем различни хора — толкова нов бе този взрив на страст и за двамата. Или все едно винаги са били любовници — толкова точни бяха задъханите, обезумели движения на ръцете, на устните, на телата им.
Ник почувства, че си губи разсъдъка. Губеше себе си. Устата й беше пълна с ухания — горчиво, сладко, люто, а той бе ненаситен като прегладнял вълк. Изпита съвсем нови усещания — нейният аромат, вкус, усещането за тялото й — много повече, отколкото бе очаквал, повече, отколкото си бе представял и в най-смелите си мечти. Всичко това се разтваряше пред него и го канеше на богат пир.
Вече не помнеше нито кои са, нито кои са били. Не можеше да разсъждава и отчаяно се остави да бъде погълнат от изригналите в тялото му чувства, докато алчно я поглъщаше.
Още. Мисълта, че не искаше да спре дотук, а да продължи докрай, го удари като камшик. Притисна я към плота, за да даде свобода на ръцете си да я докосват.
Тя рязко си пое дъх, когато пръстите му се промъкнаха под пуловера и се впиха в тялото й. Последва неговият стон от болка и наслада, когато я докосна — мека и стегната, с напъпили от желание зърна, а сърцето й биеше в еротичен ритъм под дланите му.
Фреди се разтрепери. Първо усети една силна тръпка, която постепенно се разрасна и ускори, така че накрая тялото й започна да вибрира като струна.
Мощна вълна от срам внезапно заля Ник и покри с гъста ледена пелена нагорещената му страст. Потресен от собственото си поведение, той отпусна ръце и бавно отстъпи назад.
Въздухът се изтръгна от устните й като ридание, очите й мятаха мълнии. Пред виновния му поглед тя впи ръце в ръба на плота и кокалчета на пръстите й побеляха.
— Извинявай, Фред. Добре ли си? — Когато тя нищо не каза — абсолютно нищо, — срамът му премина в изблик на гняв. — А ако не си, сама си си виновна. Ето на какво отношение се излагаш с твоето поведение — обвинително изстреля в лицето й Ник. — Ако на моето място беше друг, щеше да стане още по-зле. Съжалявам, ако те изплаших, но исках да ти дам хубавичък урок.
— Така ли? — Сърцето й продължаваше лудо да бие, но тя усети, че постепенно започна да се успокоява. Сега вече знаеше, че няма нищо по-прекрасно, по-вълнуващо от близостта на Ник. Само да не развали магията с тъпите си съжаления и нравоучения. — Чудя се все пак… — надявайки се, че краката й няма да я подведат, Фреди бавно стъпи на пода, — кой на кого преподаде урок. Аз първа те целунах. А ти, Никълъс, веднага тупна в краката ми. Не можеш да отречеш, че ме пожела.