Кръвта продължаваше да бушува в ушите му като дива музика. И нищо не можеше да я заглуши.
— Хайде да не уточняваме повече, Фред.
— Добре. Само че преди малко ти не целуваше малката братовчедка, Ник. А мен. — Сега тя направи крачка напред, а той отстъпи — все едно бяха преминали в следващата фаза на танца. — А аз знаех кого целувам.
Гърлото му пресъхна мъчително. Коя беше тази жена? Тази дяволита фея с мъдри и разбиращи очи, която го преобръщаше наопаки само с един поглед?
— Може за момент да съм се объркал малко.
— Не. Не беше объркан.
Усмивката й бе прекалено самоуверена и женствена. Добре знаеше какво означава и ако я беше забелязал у друга жена, вероятно щеше да я оцени.
— Не биваше да го правя, Фред.
— Защо?
— Защото — През съзнанието му преминаха хиляди причини, които не можеше да й каже. — Не съм длъжен да ти обяснявам елементарни неща. — Грабна отдавна забравената чаша с кафе и отпи от студената течност.
— Изглежда не ти е лесно да ги обясниш и на себе си. Нищо, че са толкова елементарни. — Окончателно възстановила самообладанието си, Фреди отново наклони глава и го погледна. — Интересно как ще реагираш, Ник, ако отново те целуна.
Помисли си, че щеше да я обладае направо на пода — без да разсъждава и без никакво угризение.
— Откажи се, Фред. И двамата трябва да се успокоим.
— Може би си прав. — Устните й отново се извиха в сладка усмивка. — Изглежда имаш нужда от време, за да свикнеш с мисълта, че ме харесваш.
— Не съм казал подобно нещо. — Отново остави чашата си.
— Не е лесно да се забележат промените у хора, които мислим, че познаваме добре. Но аз имам време и ще почакам.
Тя стоеше напълно неподвижно, ала той усещаше, че продължава да го наблюдава.
— Фред, — Ник издиша притеснено, — опитвам се да разсъждавам като разумен човек, но не съм убеден, че ще успея. — Усмихна й се, преди да продължи. — Някои неща наистина са се променили и изглежда отношенията между нас не вървят толкова гладко, както преди. Ако съвместната работа застрашава приятелството ни…
— Страхуваш се да работиш с мен, така ли?
Специално да се бе старала, нямаше да успее по-точно да напипа болното му място. Въпреки всичките му успехи, в Ник още беше жив бунтовният младеж, за когото смелостта беше въпрос на чест.
— Естествено, че не се страхувам.
— Щом е така, значи няма проблем. Естествено, ако смяташ, че няма да можеш да се въздържиш да ме… Как беше поетичният израз, който употреби преди малко? О, да. Да ме сгащиш…
— Повече и с пръст няма да те пипна. — Стържещият глас, в който прозвуча нескрита заплаха, я накара да се усмихне още по-мило.
— Тогава поне опитай закуската, която оставихме да изстине. След това започваме работа.
Той удържа на думата си. Прекараха заедно часове, но Ник нито веднъж не я докосна. Въпреки че му се искаше, и то много. А тя знаеше как да движи тялото си, да накланя глава и да поглежда под спуснати мигли, така че да привлече вниманието на всеки нормален мъж.
До края на деня Ник вече се съмняваше дали е нормален.
— Така вече е добре — мърмореше си Фреди под нос, задълбочена в нотите, докато той свиреше. — Певица с диапазона на Мади О’Хърли ще успее да се справи.
— Не съм казал, че точно тя ще изпее това соло — веднага се сопна Ник. Но проблемът не бе в Мади Притесняваше го фактът, че Фреди много добре разбираше както неговите мисли, така и музиката му. Това му създаваше странното и неудобно усещане, че прилича на шаран, готов да налапа стръвта. А тя беше въдичарят, здраво стиснал въдицата. — Смятах да го оставя за вторите гласове. За дует.
— Нищо подобно, току-що го измисли — спокойно възрази Фреди. — Все пак ако искаш, веднага мога да ти предложа други стихове. — Погледна го косо. — Е, не са съвсем подходящи, но мога да ги приспособя. Особено ако ускориш темпото.
— Няма да го пипам. И така си е добре.
— Не и за дуета на втората партия. А за солото на Мади ни трябва нещо като — „Ти ме накара да забравя вчерашния ден и ако…“
Ник я прекъсна:
— Да не се опитваш да ми даваш акъл как се пише музика?
— Не, опитвам се да работя. — Отбеляза нещо на нотния лист, след което се обърна и му се усмихна. — Струва ми се, че имаш нужда от почивка.
— Сам зная от какво имам нужда. — Грабна пакета цигари и запали. — Млъкни малко и ме остави да се съсредоточа.
— Щом настояваш. — Фреди стана и се протегна, докато той ровеше из нотните листове. И промени някои ноти — отбеляза си тя наум, макар и двамата да бяха наясно, че беше излишно.
Забеляза също, че непрекъснато се заяждаше с нея. Това й доставяше огромно удоволствие. Щом се сърди, значи имаше какво да крие. За да провери подозренията си, сложи ръце на раменете му и бавно започна да го разтрива. Ник веднага се напрегна.